Когато става въпрос за откачени и напълно забравени екстри, френските инженери от Citroën държат златния медал по ексцентричност. В началото на 70-те години на миналия век, докато германците залагат на скучна практичност, а американците – на огромни V8 мотори, французите решават да пренапишат правилата на аеродинамиката и сигурността по един доста шокиращ начин. Така се ражда легендарният Citroën SM – космическо купе с двигател от Maserati, което крие в предницата си технология, караща съвременните матрични фарове да изглеждат като детска играчка.

Става дума за шестте предни фара, скрити зад общ, изящен стъклен панел. Голямата магия обаче не е в дизайна, а в това, че вътрешните два фара са били директно свързани с кормилната уредба чрез механична система от кабели. Когато завъртите волана, фаровете буквално поглеждат в завоя пред вас, осветявайки пътя още преди колата да е променила посоката си.
Истинското инженерно безумие обаче е, че тези светлини са били свързани и с уникалното хидропневматично окачване на автомобила. Благодарение на това, фаровете автоматично са се повдигали или спускали, за да компенсират накланянето на каросерията при рязко ускорение или спиране, поддържайки светлинния сноп перфектно хоризонтален.
Представете си каква сложна плетеница от жила, хидравлика и лостове е стояла зад тази предна решетка! Макар технологията да е била гениална и да е осигурявала невиждана за времето си видимост в тъмното, пазарът бързо охлажда ентусиазма на Citroën. Системата е била толкова сложна за настройка и поддръжка, че всеки по-сериозен ремонт се е превръщал в истински кошмар за механиците.
За капак, строгите и често остарели закони в САЩ – един от ключовите пазари за модела, директно забраняват движещите се фарове и аеродинамичния стъклен капак, което принуждава компанията да продава там осакатена версия с обикновени светлини. Днес тази невероятна екстра е скъп спомен от епохата, в която колите се правеха от смели мечтатели, а не от софтуерни инженери.

