Защо новите автомобили харчат повече масло

Почти всеки нов автомобил от началото на 2000-те години насам използва бутални сегменти с ниско триене. Автомобилните производители имат своите основателни причини да го правят, включително намалени загуби от триене, подобрена ефективност и по-добри емисии. Въпреки че статистиката може да варира при различните двигатели, значителна част от общата им мощност се губи под формата на вътрешно триене.

Грубо пресметнато - около 20% от тази загуба на мощност, се дължи единствено на движението на буталните сегменти нагоре и надолу, като най-голям принос за това има масленият сегмент. Като се има предвид всичко това, разумно е да се очаква, че триенето на сегментите отнема поне 15% от общата полезна мощност на двигателя.
  
Допълнително потвърждение на аргумента за загубата на мощност идва от тест, проведен от Hot Rod. При използването на по-тънки бутални сегменти с ниско триене, двигателят в този тест (V8 от Chevrolet) отбелязва скок в общата си мощност с 6,8 к.с. и 5,2 Нм въртящ момент. Поради тази причина много производители преминаха към комплекти сегменти с ниско триене. Пример за двигател с такива сегменти е двигателя EA888 на VW, които е известен с жаждата си към масло. 

Въпреки че многото плюсове, включително по-добрата икономия на гориво и по-чистите емисии, със сигурност са добре дошли, съществуват и практически недостатъци при използването на бутални сегменти с ниско триене, като най-забележимият минус е разходът на масло. Колкото и да обичаме конските сили, надеждността и дълготрайността са също толкова важни, ако не и повече. А по-тънките бутални сегменти съществуват достатъчно дълго време, за да видим как самите те се превръщат в проблема.

Явно разходът на масло е приемлив

 
  
 
  
Тъй като повечето съвременни двигатели са способни да работят с високи степени на сгъстяване, върху буталните сегменти се прилага голяма сила. Въпреки че те обикновено са по-здрави като материал, отколкото са били в миналото, по-тънките сегменти не означават непременно по-добро уплътняване, особено с течение на времето. Това се дължи главно на факта, че самото им радиално усилие е сравнително ниско. С времето това може да доведе до пропускане на газове в картера и прекомерен разход на масло, което намалява ефективността на двигателя и може да повлияе на емисиите. В наши дни разход от половин до 1 литър на 1000 км се смята за напълно нормален според производителите.

За пример е двигателят Toyota 2ZR-FXE, който се среща в много хибридни автомобили на марката, има теоретичния потенциал да изразходи цялото си масло (при капацитет от четири литра) за около 5000 километра. Примерният сценарий включва двигател, който консумира масло със скорост 0,8 литра на 1000 километра, което индустрията смята за приемливо. Въпреки че Toyota изрично посочва в ръководството за собственика, че се очаква известен разход на масло, точната норма е пропусната. И си струва да се отбележи, че това не е присъщо само за Toyota. Автомобили от Honda, VW, Subaru и други големи марки също са страдали от прекомерен разход на масло.