Зад бляскавите маркетингови обещания за електрификация, Volkswagen Group се оказа в незавидно положение, принудена да търси политическа милост в Брюксел. Предложението на германския гигант да замени митата върху произведените в Китай електрически автомобили с квоти и минимални цени не е жест към потребителя, а отчаян опит за спасяване на икономическия баланс на една порочна глобална индустриална стратегия. Вместо да направи електричките си по-достъпни, VW се опитва да прехвърли тежестта на митата, като потенциално създава опасен прецедент за цялата европейска индустрия.

Когато европейските правила застигнаха европейските компании
Първоначалното въвеждане на допълнителните тарифи от Европейския съюз в края на 2024 година беше законен отговор на нелоялните субсидии за китайските производители. Тези такси, често надхвърлящи 20% над стандартните 10%, директно удрят цените и маржовете за внос.
Проблемът, който Volkswagen очевидно подцени, е, че тази стратегия не прави разлика между собствените си модели, произведени в Китай, и тези на местните китайски конкуренти. В резултат на това, Cupra Tavascan, който се сглобява в завода на VW в Анхуей, беше обложен с допълнителни 20.7%. Този удар осакатява конкурентната позиция на модела в Европа и поставя под въпрос далновидността на индустриалното планиране на групата.
Квоти, които защитават цените, а не потребителя
Вместо да приеме последиците от грешния си производствен избор, Volkswagen предложи на Брюксел сложен механизъм, който да замени митата – годишна квота за внос и минимална цена за внос. Това предложение, представено като потенциален спасителен пояс, всъщност е строго регулирана рамка, целяща да запази високи маржове и да избегне поевтиняването.
Дори ако Европейската комисия приеме този компромис, Cupra Tavascan няма да бъде драстично препозициониран на по-ниска цена. Целта на VW е не да разтърси пазара с по-ниски цени за потребителите, а единствено да възстанови икономическата жизнеспособност на един модел, който е неконкурентен в своя сегмент заради собствените си високи производствени разходи и митнически тежести. Този ход е пряко признание за провала на VW да се справи с конкуренцията без политическа намеса.
Опасна вратичка за индустрията
Използвайки Tavascan като тестов балон, Volkswagen Group се стреми да създаде официална вратичка, която би могла да бъде използвана и от други европейски производители, които изнесоха производството си в Китай, като Mini или Smart.
За Европейския съюз това е опасно балансиране. От една страна, те трябва да защитят местното производство, но от друга – да избегнат наказанието на собствените си компании, които сами са се поставили в това положение. Този казус разкрива горчивата истина: преходът към електрическа мобилност е обречен да бъде зависим от политически сделки и индустриални лобита, а не само от технологично развитие. В крайна сметка, регулаторните облекчения, които изглежда се задават, може да означават компромис с амбициите за по-евтина и чиста мобилност в полза на корпоративните интереси.


1