Защо уникалният двигател Ball-Stud Hemi на Chrysler никога не влезе в производство

В историята на известната автомобилна индустрия има достатъчно мистериозни проекти, но Ball-Stud Hemi на Chrysler заема специално място. В края на 60-те инженерите на компанията обмислят създаването на двигател, който да бъде достойна алтернатива на масивния V8, но същевременно да запази характер и производителност. След успеха на 426 Hemi, който буквално преобръща идеята за скорост по пътищата и пистите, в Chrysler осъзнават, че двигателят трябва да бъде по-прост, лек и по-евтин за производство.

Така се ражда проектът A279, по-известен като Ball-Stud Hemi. Задачата му е много амбициозна – да замени напълно цялата линия големи блокове, включително 383, 400, 440 и дори класическия 426. Инженерите предлагат два варианта за обем – 400 и 444 кубически инча (6,5 и 7,2 литра), надявайки се да постигнат почти същата възвращаемост като при класическия Hemi, но без неговата сложност и тегло. Въпреки това, нови екологични регулации вече се задават на хоризонта, а горивната криза заплашваше да погребе ерата на muscle-cars.

Технически, Hemi беше истински експеримент. Вместо обичайните валове и масивни глави, инженерите използваха блок от серия B с полусферични горивни камери и издатини на люлеещи се рамена върху сферични шарнири. Вдъхновени от дизайна на Chevrolet Mark IV, те прилагат наклонен модел на клапаните и приемат същите размери на клапаните като 426 Hemi. В резултат двигателят се оказа с 45 килограма по-лек и с 42 см по-тесен от предшественика си. Според средни данни, версията 444 беше по-мощна от двигателя 440, но леко по-слаба от най-високата версия 426 с два карбуратора.

Въпреки това, по пътя към масовото производство възникват сериозни проблеми. За да се използва съществуващия блок, трябваше да се оставя старата схема за монтаж на главата, затова изпускателните тръби се оказват извити, а горивната камера не е съвсем полусферична. Тези недостатъци можеше да бъдат премахнати, но основният проблем бяха парите. През 1969 Chrysler се сблъска с нарастващи разходи за модернизиране на производството и по-строги екологични изисквания. В такава ситуация пускането на нова линия големи двигатели изглеждаше твърде рисковано, особено когато пазарът на muscle-cars рязко се свива.

В резултат на това проектът Ball-Stud Hemi е прекратен още на ранен етап. Според различни източници са сглобени от три до дванадесет прототипа, но само един е оцелял до днес. Историята му не е по-малко удивителна от самия двигател. Легендарният драг-състезател Дик Ланди по някакъв начин получава този уникален двигател и без колебание започна да го усъвършенства - пробива цилиндрите, сменя части и поставя нов въздухозаборник.

По-късно двигателят се появи в редкия Plymouth Barracuda от 1969, който сменяше собственика си за много години, състезаваше се и се смяташе за почти митичен артефакт. В крайна сметка автомобилът с Hemi Ball-Stud се озова в Националния музей на камиони и автомобили в САЩ.