Шест ужасни коли с гениални хрумвания

Дизайнът на колите някога беше наистина странен. Не в смисъла на "Имам 97-инчови екрани и осветление за настроение, задвижвано от изкуствен интелект", а по човешки странен начин. На инженерите им беше позволено да вграждат гениални решения в посредствени модели, просто защото си мислеха: "Хей, това може да улесни нечий живот". И понякога бяха прави.

По онова време колите бяха правени от хора, които пушеха много, пиеха твърде много кафе и от време на време, между бележките за намаляване на разходите, демонстрираха истински проблясъци на гениалност. А понякога добавяха нещо към обречен модел, което те караше да се запиташ: "Чакай малко. Защо не всички правят това?"

Да вземем например, Pontiac Aztek - кола, която се превърна в шега на колела, като миниван, проектиран от комитет по оригами. Под пластмасовата катастрофа се криеше идея, изпреварила времето си с десетилетия: вграден хладилник в централния тунел (между другото, свалящ се, идеален за пикници), палатка, която превръща задната част в мини-кемпер, модулни отделения за съхранение. Всичко, за което Subaru и Toyota искат хиляди долари днес под лозунга "за активен начин на живот". Pontiac го направи пръв и всички се засмяха.

А Saab? Тази марка не можеше да пусне кола, без да добави нещо, което да кара очите на маниаците да светнат. Стартиране на двигателя между седалките? Гениално. Завъртащ ключа, лост в положение reverse и потегляy, като пилот, напускащ кабината. Не беше просто оригинално, а имаше смисъл. Saab не се нуждаеше от екран или гласов асистент, за да изглежда колата умна. Просто беше такава.

Днес всичко е точно обратното. Автомобилите се давят в технологии, които създават проблеми, вместо да ги решават. Сензорни бутони, които не работят, ако си си сложил ръкавици. Управление с жестове, което реагира на произволни движения, сякаш умишлено сте сменили песента. Гласови асистенти, които не ви чуват.

Сменихме реалистичните функции с дигитални играчки и поради някаква причина го наричаме прогрес. Индустрията говори за "опростяване", но това е маркетингов евфемизъм за "премахнахме физическите бутоните, защото са скъпи". Резултатът е стерилен минимализъм, прикрит като иновация.

Помните ли как Volkswagen оборудваше Phaeton и Skoda Superb с малки чадърчета във вратите? Или как Honda Element имаше под, който можеше да се почиства с маркуч - защото, изненада, животът включва кучета и пясък? Или как старият Citroеn BX можеше да повдига каросерията си, за да преминава през неравности и да впечатлява съседите? Това не бяха трикове, а решения. Резултат от истинско инженерство, а не от UX диаграми и фокус групи. Такива детайли имаше и в най-скучните коли и ги правеха незабравими.

Съвременните автомобили се стремят да привлекат внимание, а по-старите случайно вдъхновяваха обич. Това е разликата. Време е да си спомним простите, практични и брилянтно проектирани детайли, които направиха лошите автомобили очарователни, а добрите легендарни. В крайна сметка, понякога истинската иновация изобщо не е актуализация на фърмуера, а пластмасов хладилник между две платнени седалки, който просто си върши работата.

Шест ужасни коли с гениални хрумвания (ГАЛЕРИЯ):

2 от 12 | Грозни коли с гениални хрумвания

Honda Element: Под, който се мие с маркуч
Element е проектиран за хора, които наистина използват колата си, а не просто я карат до мола. Докато други кросоувъри се хвалеха с кожа и амбиентно осветление, Honda предлагаше винилови седалки, плъзгащи се врати и електрически контакт за блендер на плажа. Това не беше кола, фокусирана върху статуса, а върху предназначението.

Светът не го разбра. Наричаха го "странен" – учтив начин да се каже "не знаем какво е". Element обаче беше въплъщение на честната функционалност и свободата от конвенциите. Днес кросоувърите се гордеят с "миещи се повърхности", но малцина биха се осмелили да пуснат вода в интериора. В крайна сметка истинският лукс не е кожа, а свободата да не се тревожиш къде ще седне мокро куче.