Докато Европейският съюз (ЕС) продължава да насочва вниманието си към потенциалните рискове от китайските електрически превозни средства (EV) и въвежда мита, реалната и непосредствена заплаха за европейската индустрия идва от запад – от Вашингтон. Налице са нови и основателни опасения в европейските фабрики, тъй като САЩ ескалират своята търговска политика, превръщайки митата върху стоманата и алуминия в широкообхватни бариери за готови европейски стоки.
Първоначално американските мита бяха фокусирани върху основните суровини – стомана и алуминий. През последните месеци обаче се наблюдава тревожно преминаване към ежедневни компоненти и готови продукти, които Европа продава на американските купувачи. През август Вашингтон добави 407 нови артикула към списъка с мита. Тази експанзия вече обхваща критични сектори.
Това разширение бележи сериозна ескалация, тъй като засяга пряко експортния капацитет и печалбите на европейските производители на крайни продукти. Преди това, през юни, Белият дом вече удвои тарифната ставка до 50% за покритите стомана и алуминий. Всяка нова добавка към списъка ще се отрази тежко върху разходите, когато стоките пристигнат в американските пристанища.
Нещо повече, правната машина в САЩ е създадена така, че да позволява бързото и продължително добавяне на нови категории. Министерството на търговията на САЩ може да открива редовни прозорци за преглед, превръщайки тарифния списък в инструмент, който може да расте бързо и непредсказуемо, създавайки постоянна несигурност за европейския бизнес.
Цялата тази ескалация се случва точно когато Европейският съюз и Китай проучват възможност за ожесточаване на борбата си за електрически превозни средства (EV). В този контекст, фокусът на Брюксел изглежда погрешен. Вместо да ангажира ресурси и време в ескалиране на търговски конфликт с Пекин – който би имал неясни и дългосрочни последици – ЕС трябва да приоритизира непосредствената и мащабна заплаха от САЩ.
Постигането на работно споразумение или дори временно прекратяване на огъня с Китай относно електрическите автомобили би дало на Брюксел така необходимото стратегическо пространство. Освобождаването на ресурси и политически капитал от източния фронт би позволило на ЕС да се съсредоточи върху договаряне на по-добри условия или оказване на по-ефективен натиск върху Вашингтон за премахване на митата, които пряко осакатяват традиционните и важни европейски индустрии.
Европейската икономика зависи от свободния достъп до американския пазар за своите висококачествени готови стоки. Ако ЕС не успее да преодолее тези американски търговски бариери, негативният ефект върху заетостта, производството и конкурентоспособността на континента ще бъде много по-опустошителен от потенциалната конкуренция на китайските електромобили. ЕС трябва да избере своя основен противник разумно, а данните показват, че най-големият риск за европейските производители идва от трансатлантическата търговска политика.