Технологията, която трябваше да ни спаси от бояджии и тенекеджии

Автомобилната индустрия често е сцена на иновации, но понякога тези иновации изненадват със своята необичайност. Един такъв пример е Citroen C4 Cactus, модел, който бързо придоби популярност в Европа, отчасти благодарение на една доста странна, но функционална технология – Airbump.
  
      

   
          
През 2014 г. Citroen представи C4 Cactus, целящ да предложи нещо различно на пазара на компактни кросоувъри. Вместо традиционните метални или пластмасови панели, страничните части на автомобила, както и броните, бяха покрити с големи, текстурирани капсули, наречени Airbump. Тези капсули, пълни с въздух, бяха изработени от термопластичен полиуретан (TPU) и имаха една основна цел: да предпазват каросерията от малки удари и драскотини, които често се случват в градска среда – например при отваряне на врати на паркинги или при леки сблъсъци.

На пръв поглед Airbump изглеждаха като чисто естетическа прищявка, разделяйки мненията на потребителите. Някои ги намираха за свежи и иновативни, докато други ги смятаха за грозни и непрактични. Въпреки това, функционалността им беше безспорна. Те ефективно абсорбираха ударите, спестявайки на собствениците скъпи ремонти за пребоядисване или изправяне на ламарини. Това беше особено привлекателно за семейства или за хора, които шофират предимно в градски условия, където рисковете от подобни инциденти са високи.
   
      

  
          
Освен практическата си функция, Airbump допринесоха и за уникалната идентичност на C4 Cactus. Те не само предпазваха автомобила, но и го отличаваха моментално от конкуренцията. В свят, в който много автомобили започват да си приличат, Airbump бяха смело дизайнерско решение, което предизвика разговори и направи модела незабравим. Това беше част от по-голямата стратегия на Citroen да се върне към корените си на иновативна и дръзка марка.

Въпреки първоначалния си успех и функционалност, Airbump постепенно избледняха от моделната гама на Citroen. При фейслифта на C4 Cactus през 2018 г. те бяха значително намалени по размер и позиция, а в следващите модели на марката почти изчезнаха. Причините за това са многобройни – вероятно променящите се дизайнерски тенденции, желанието за по-широка пазарна привлекателност и може би възприемането им от някои като твърде нишови. Въпреки това, Airbump остават ярък пример за това как един популярен европейски модел се осмели да експериментира със странна, но изненадващо ефективна технология.