Защо скоростта на много от колите е ограничена до 250 км/ч?

Скоростта е електронно ограничена до 250 км/ч. Това твърдение често се появява в техническите спецификации на спортните автомобили. Защо обаче толкова много модели, особено германските, са ограничени до тази символична скорост? Дали е от съображения за сигурност, поради някакви разпоредби или е просто джентълменско споразумение? Нека надникнем зад кулисите на това ограничение, което е едновременно техническо и дипломатично.

През 80-те и 90-те години на миналия век, войната за скорост бушуваше между европейските производители, особено германските. Mercedes, BMW и Audi разработваха все по-мощни автомобили, способни да развият 300 км/ч. За да избегнат привличането на вниманието на властите, особено в съседните страни, където скоростта е силно регулирана, тези марки сключиха мълчаливо споразумение: да ограничат електронно моделите си до 250 км/ч. То имаше за цел да покаже, че компаниите могат да се саморегулират без никакъв закон. Други производители, особено японските, последваха примера им. От друга страна, Porsche винаги е предпочитал да се дистанцира от своите сънародници, като избягва всякакви ограничения.

Когато говорим за ограничение от 250 км/ч, на сцената се появява просто електрониката: компютърът, заедно със системата за управление, отчита достигнатата скорост и предотвратява ускорението след това ограничение. Двигателят продължава да работи нормално, но колата просто отказва да се движи по-бързо, сякаш се удря в стъклен таван. Това ограничение често е свързано с оборотите на двигателя, електронното картографиране или прекъсването на впръскването. Всичко е невидимо за водача, освен когато достигне бариерата от 250 км/ч.

Скоростта от 250 км/ч не е нищо магическо, но се очертава като компромис. Тя е достатъчно впечатляваща, за да ласкае егото на шофьорите и да отстоява спортния характер на модела, но не е прекалено прекомерна, за да не се паникьосват властите или организациите за безопасност на движението. Въпреки че, трябва да се каже, това е скорост, рядко достигана на обществените пътища (дори в Германия, където неограничените участъци от аутобаните стават все по-редки и претоварени). На пистите правите също често са твърде къси, за да позволят 250 км/ч. Така компаниите могат да предлагат мощни автомобили, без шофьорите реално да забележат съществуването на това ограничение, с редки изключения.

Ограничението от 250 км/ч се отнася главно за големи спортни седани, купета или модели от висок клас. BMW M5 , Audi RS6 или Mercedes-AMG E63 биха могли лесно да надхвърлят 300 км/ч без ограничението. Някои производители предлагат и опция за премахването му, често под формата на пакет за подобрена производителност, като например BMW, който увеличава максималната скорост до 280 или дори 305 км/ч.

Един от основните аргументи за ограниченията на скоростта е безопасността. При 250 км/ч всяка грешка става критична. Спирането, избягването на препятствие или просто поддържането на контрол изисква свръхчовешки рефлекси и идеално чист път. Освен това, шофирането с тези скорости преждевременно износва различни механични части. Ограничението също така запазва дългосрочната надеждност на автомобила, поне за тези, които могат да пътуват по неограничени участъци от магистралата всеки ден.

С електрификацията мощността понякога има тенденция да се увеличава рязко. Максималните скорости не следват това. Често е точно обратното поради липсата на скоростна кутия при повечето модели, гумите, които не винаги са подходящи, или дори пробега, който може да спадне много бързо при високи скорости. Така например, BMW i5 M60 достига максимална скорост от 230 км/ч, въпреки своите 601 к.с. Audi e-Tron GT обаче спазва традицията, като е ограничен до 250 км/ч, докато Tesla Model S или Porsche Taycan могат да надминат тази символична летва без никакви притеснения.

В свят, където скоростта се следи все повече, това доброволно ограничение продължава да се спазва, без да засяга пряко средностатистическия шофьор. Някои производители, като Renault или Volvo, дори са избрали да ограничат автомобилите си до 180 км/ч.

Ограничението на скоростта от 250 км/ч е едновременно дипломатическа мярка, маркетингов инструмент и предпазна бариера. Това не е закон, а избор - почти рицарски пакт между премиум марки. Дори малцина от нас някога да имат възможността да достигнат тази скорост, знаем, че автомобилът ни често може да е достатъчен, за да поласкае егото ни на страстен шофьор.