"Дървесната жаба" е първият германски "народен автомобил"

Opel 4 PS от 1924 година изглежда като гребна лодка на тесни колела с крехка каросерия и мек покрив, изработен от тънък плат. Това е първият масово произвеждан автомобил в Германия по модела, въведен от Хенри Форд в САЩ, и бързо си спечели прякора "Laubfrosch" заради цвета на окраската си.

Името означава "дървесна жаба" и колата първоначално се предлага само в зелен цвят, в опит да се намалят разходите, точно както Ford Model T се продава само в черно. Този Opel е насочен към по-евтиния сегмент на германския пазар и са продадени близо 120 000 бройки, преди производството да бъде спряно през 1931 година. Зеленото е символ на икономика, не на екология, а моделът с 4 конски сили е проектиран да съживи съдбата на Opel след Първата световна война.

Братята Вилхелм и Фриц Опел решават да поемат по радикално нов път, разказва Лайф Роведер, шеф на отдела за класически автомобили на компанията, цитирайки фирмените хроники. Двамата посещават фабриката на Ford и въпреки че собствената им поточна линия в Рюселсхайм, Германия, първоначално е дълга само 45 метра, на ден се произвеждат 25 автомобила. Броят им се увеличава до 125 дневно, когато производствената линия нараства до два километра.

Вилхелм и Фриц си водят внимателни бележки по време на пътуването в САЩ и откриват, че конкурентите им успяват да контролират разходите чрез рационализация. Вместо да използва сложни джанти, първият Opel е с дискови колела, изработени от пресована стомана, само с една врата за водача и заострена задна част на каросерията. По-късният двигател развива 9 kW/12 к.с., появяват се по-мощен седан и триместен автомобил.

Историците са единодушни, че "дървесната жаба" е прогресивна кола и истински предшественик на Volkswagen Beetle, който се превърна в един от най-продаваните автомобили в света, споделя Франк Уилке от пазарния анализатор Classic Analytics в Бохум.

Малкият Opel съвсем не е евтин по онова време. Базовата му цена е 4500 рентни марки, валутата, използвана във Ваймарската република от 1923 до 1948 година, колкото струва скромна къща. С увеличаване на броя на автомобилите и въвеждането на по-ефективни методи на производство, Вилхелм и Фриц постепенно я намаляват наполовина.

Трябва да имате известна мускулна сила, за да задействате редовия 1-литров четирицилиндров двигател, но след като той запали, бързо се успокоява и колата се управлява като много по-модерен автомобил. Една странност за онова време е лостът за превключване на предавките, поставен между седалките, вместо извън каросерията, както е обичайно тогава.

Колата също така не е за забързаните хора. В началото тя трудно достига над 60 км/ч. Тогава това си е доста бързо, защото спирачките са почти толкова силни, колкото и тези на велосипедите. Мекият покрив пък започва да се люлее дори на празен ход. Елементарното окачване е проектирано да се справя с коловози, но "дървесната жаба" вози така, че е напълно възможно да ви изпадат пломбите на зъбите. Явно обаче клиентите са доволни. Роведер цитира писмо от един купувач, който благодари на Opel за 500-те безпроблемни километра седмично.

Въпреки значението на колата за компанията, феновете на марката се интересуват повече от по-нови класически модели като Manta, Commodore или Calibra. Това обаче не винаги е така, посочва Уилке. Малката кола не е пригодена за съвременните пътища, въпреки че се радва на популярност през 70-те години на миналия век, когато все още се намират няколко екземпляра, макар и рядко използвани редовно. "Освен това колата не струваше цяло състояние и беше толкова просто конструирана, че можеше да се поддържа със стандартни домакински инструменти", казва Уилке.

В началото на новото хилядолетие обаче "дървесната жаба", като всички други автомобили отпреди войната, все повече губи популярност. Уилке обаче усеща възраждане, тъй като младите хора проявяват интерес. "Сега може да привлечете повече внимание с един такъв автомобил, отколкото с Gullwing Mercedes-Benz или Ferrari", убеден е той. Цената му в Германия сега е около 22 000 евро.

С "дървесната жаба" е свързана и друга интересна история, а именно заведеното дело от френския автомобилен производител Citroen, който обвинява Opel в копиране на вида на модела 5 CV. Французите губят делото, след като съдиите постановяват, че Citroen винаги се е продавал в жълто и е наричан "лимона" много преди думата да се превърне в жаргон, описващ по-нискокачествен продукт. Авторските права от страна на Opel не са нарушени.