Как Сусуму Мицуока сбъдна мечтата си

В Япония създаването на автомобилна компания от нулата сигурно е по-трудно от кацането на Луната. Местните гиганти просто няма да допуснат появата на още един конкурент и без съмнение съдбата му ще бъде незавидна.

В най-добрия случай той много бързо ще загуби своята независимост, а в най-лошия - битката с автомобилните гиганти ще го накара да фалира и потъне в забрана. Не така обаче стоят нещата с малката компания Mitsuoka, основана от Сусуму Мицуока през 1968 година, която и досега се справя доста добре.

Този феномен се обяснява с факта, че Мицуока още в началото тръгва по свой си път. Не преследва обеми на производство, не строи заводи, не раздува персонала на компанията, не се стреми да завладее американския и европейския пазар на всяка цена и не се конкурира с други японски производители на автомобили. Нещо повече, напротив, дори купува коли от тях.

Mitsuoka Le-Seyde, който се появява през 1990-та и е направен на базата на Nissan Silvia, поставя своеобразен рекорд - в първите четири дни от пускането му на пазара от модела са продадени 500 бройки.

Тайната на увереното съществуване на малката компания се оказва гениално проста. Мицуока проста уловя пазарната тенденция - любовта на японците към европейските автомобили и ретро стила. Той комбинира "две в едно" и започва да предлага на сънародниците си "почти" европейски автомобили.

Това, разбира се, са просто видоизменени модели на други японски производители, които получават "лице" от Jaguar или Bentley от 60-те години на миналия век. Тези автомобили обаче струват няколко пъти по-малко от същите тези британски аристократи. В някои случаи нещата се ограничават само до леки "пластични операции", но понякога автомобилите са доста радикално преработени.

В кабриолета Mitsuoka Galue само каросерията е японска каросерия. Всичко останало е заимствано от Ford Mustang. В зависимост от използвания двигател, цената варира от 56 000 до 65 000 долара

Разбира се, не става дума за десетки хиляди продадени автомобили, но Мицуока не преследва супер печалби. Той има малка фабрика в град Тояма, персоналът на компанията му рядко надхвърля петстотин души и най-много се произвеждат няколкостотин коли годишно. Това го устройва прекрасно. Както се казва, по-добре врабче в ръката отколкото орел в небесата, и Мицуока спазва това правило през целия си живот.

Междувременно Мицуока участва и в такъв нетрадиционен за японските производители на автомобили бизнес като продажбата на чужди коли. Все пак той започва начинанието си като търговец на автомобили и не иска да се откаже от него.

Роудстърът Mitsuoka Himiko излиза на пазара през 2008-ма. Кой би предположил, че Mazda MX-5 някога ще има толкова необичайно тяло?

Сусуму не се притеснява, че първият автомобил с емблемата на Mitsuoka (триколесната Bubu Shuttle 50cc) е пусната едва през 1982-ма. Нито пък че официалният сертификат за Mitsuoka като десетият японски автомобилен производител е издаден едва през 1996-та. През всичките тези години компанията, чрез своите автокъщи, продава Audi, Volkswagen, Jaguar, Lamborghini, Alfa Romeo, Chrysler, Ford и дори прочутите таксита London LTI в Япония.

И макар Mitsuoka да не повтаря големите успехи на други японски автомобилни производители, които продават милиони бройки по света, тя все пак заслужава уважение за желанието си да създава модели, които не оставят никого безразличен.

Напълно независима разработка на Mitsuoka е спортният автомобиб Orochi (Дракон). За европейците или американците моделът изглежда странно, но японците, чиято култура е пълна с различни митове за дракони и други подобни твари, изглежда харесват дизайна

Всъщност, това е и самата философия на компанията - да създава автомобили, които не приличат на останалите. Още при разработването на първия си модел - спортния Orochi, дизайнът е изведен на преден план, защото автомобил с емблемата на Mitsuoka може да бъде всякакъв на външен вид, но не и скучен.

Показан за първи път на автомобилното изложение в Токио през 2001 година, Orochi събира много отзиви, както положителни, така и крайно отрицателни. Не всички харесват дизайна на автомобил, но въпреки това пет години по-късно той влиза в производство практически непроменен.

В компанията също така не забравят и парите - Orochi струва в Япония от 85 000 до 124 000 долара за автомобилите от финалната серия, което също предизвика много критики. Въпреки това японците купуват модела и се оказва, че съдбата му всъщност не е толкова тъжна. Много спортни автомобили нямат продажби и наполовина колкото Orochi. С годините светът започва да проявява интерес към моделите Mitsuoka. Компанията отваря шоуруми в Китай, Южна Корея, Индия, Сингапур, Малайзия, Тайланд, ОАЕ и дори Ирак.

Най-евтиният и най-продаван модел на компанията - Viewt, се появява през 1993-та. Изграден е върху платформата на Nissan March и в най-добрите му времена се продават по над хиляда бройки годишно

Особени проблеми с надеждността им няма, защото те са създадени на базата на широко разпространени японски модели и използват техните резервни части. Що се отнася до имиджа обаче, автомобилите на Mitsuoka нямат конкуренция. Дори сравнително скромният Mitsuoka Viewt, който е преработен Nissan March, привлича не по-малко внимание от италиански спортен автомобил с благородна кръв.

Mitsuoka е най-неяпонската компания сред всички японски автомобилни производители. Ако останалите са фокусирани върху производството, макар и висококачествено, на "ширпотреба", то моделите на Mitsuoka са като костюм, скроен по поръчка от добър шивач. Освен това шансът да срещнете втори такъв "костюм" дори в самата Япония е доста малък. Това прави Mitsuoka уникална и неподражаема. Втори такъв производител на автомобили трудно може да намерите в света.