Днес белият цвят е възможно най-прозаичният в автомобилния свят: повечето производители дори ще ви го дадат безплатно, за разлика от по-интересните отсенки. В България го свързваме най-вече с полицейските "Астри" и обикновено, щом мернем бяла кола край пътя, започваме да се оглеждаме за залегнал в храстите другар с камера за скорост.
Но бялото невинаги е било толкова пролетарско. Преди да стане символ на органите на реда и предпочитан избор за корпоративните флотилии, в продължение на много десетилетия то всъщност е било най-мъчно постижимият цвят в индустрията. Откриването на решение за дилемата е създало бизнес за милиарди, а опитите да бъде разгадана тайната на това решение са стигнали до няколко откровени случая на международен шпионаж, приключили с присъди и затвор.
Необикновената история на белия цвят (ГАЛЕРИЯ):
През 1920 вече се правят опити да се използва титанов диоксид за боядисването на автомобили. Ранните състезателни модели на Mercedes се стремят към белия цвят, както и някои модели на Cord отвъд океана (плюс един Duesenberg Model J, влязъл в историята на Холивуд с Джинджър Роджърс зад воланa). Но всички тези опити са обречени на провал: колкото и титанов диоксид да се добавя в базираните на масла бои от онази ера, с течение на времето те пожълтяват. Освен това съединението реагира зле с цинк, олово и други пигменти, особено при високи температури.