Българския печелеше доста медали по олимпиадите по време на социализма. Режимът преди 10 ноември имаше спорта като витрина пред света и не жалеше средства, за да прави шампиони. Тези, които печелеха медали на олимпиадите (от 70-те години насам), по правило получаваха автомобил плюс сума в долари – между 400 и 600. С последните родните звезди купуваха масово дънки и касетофони от западните градове. А ако Олимпиадата беше в Източния блок, ги пазеха за родните Корекоми.
Не че са кой знае какви награди в абсолютна стойност, но просто бяха недостъпни в онези времена. За кола се чакаше с години в Мототехника, а долари можеше да си вземеш само на черно от някой чуждестранен студент, тираджия, стюардеса или турист по Слънчака.
Волга за първо място
Волгата беше като цяло недостъпна кола за обикновения българин, на нея се возеха партийни величия. Олимпийският шампион обаче получаваше веднага нова такава. Разбира се, без ред и чакане. Волгата не е от икономичните машини. Харчи към 12 на сто бензин извън града и 16 на сто в него. Това не спираше шампионите ни да я карат, защото кефът беше несравним. А и имаше хватка за евтино гориво.
Олимпийският ни шампион по бокс от Москва 80 Петър Лесов си спомня, че карал неговата на държавен бензин. По-младите не знаят, но имаше такъв и той беше значително по-евтин от маковия, но недостъпен за частните шофьори. Народната милиция правеше проверки за шофьори, които са сипали тайно от служебната кола в частната. „Нас с Волгите не ни закачаха“, признава Лесов. Масовата Волга до 1975 година е 75 или 95 коня, ускорява до стотака за 20 секунди. Но широко и удобно, човек се чувства като истински партиен вожд
Лада за сребро
Лада 1500 беше най-често срещаният автомобил, даван за сребърен медал. Масовата беше с 1,5-литров двигател със 75 коня, като ускорява до стотака за 19 сек. Всъщност, този автомобил е чисто соц копие на FIAT 125, но от тази страна на Стената минаваше за премиум клас сред народа. Когато излезе моделът Лада 1500S (казваха им корекомски), той автоматично мина на разположение на великите ни спортисти. В края на соцстроя Лада 2105 се полагаше на сребърните медалисти. Интересно е, че срещу доплащане от 1700 лева те можеха да я заменят с модела 210 - по това време абсолютен връх в производството на автомобили отсам Желязната завеса.
Москвич за бронз
Москвич 412 беше автомобилът за бронз на олимпиади. Началото на съществуването неговите 75 коня и 1,5-литров двигател (има и 1,3 литра) бяха прилични за тежкото и грубо купе. Разбира се, и този съветски симпатяга беше копиран от различни западни марки през годините. Но продаван дори във Великобритания.
С времето обаче Москвич започна да изглежда безнадеждно остарял и на практика спряха да го купуват извън нашия лагер. Е, на липсваха фенове, които на паркинга през блока обясняваха как колата е страшно здрава, неоценима в баир и т.н. Вероятно истина, ако я сравняваш със ЗАЗ-а на комшията. Родните шампиони също не се оплакваха. „Поне докато продадох моя, си вървеше“, признава легендарният боксьор Ивайло Маринов, който взима такъв за бронза в Москва, а 8 години по-късно стига и до злато, гарнирано с Волга.
Разбира се, след 10 ноември, шампионите ни също бяха ухажвани от автомобилни марки, но не за всяка Олимпиада. Поне за тези в Париж през лятото още няма официална заявка от някой дилър. Иначе през годините Renault, Ford и Naval раздаваха коли на медалистите. Но пък и премията за титла в момента не е малка. 250 бона се полагат за олимпийско злато, 200 за сребро и 150 000 за бронз. Дето има една дума, ще стигнат и за прилична кола, и за 500 долара джобни.