100 км тапа, до 5 дни чакане: най-зловещото задръстване в историята

Голямото великденско преселение на българите вероятно ще създаде известни задръствания из родината утре. Ако случайно се озовете в такова, можете като утеха да си припомните, че нещата биха могли да са и несравнимо по-зле. Като например в най-зловещото автомобилно задръстване в историята, което се проточи в продължение на почти 100 километра, и продължи умопомрачителните 10 дни.                Вероятно сте се досетили, че подобно постижение не е по силите на европейци. Рекордът за най-страшна "тапа" е, разбира се, притежание на Китай, и датира от 2010 година. Сцената е голямата магистрала G110, простираща се от столицата Пекин чак до Тибет.

Задръстванията са често явление по 1100-километровото трасе. Но онова, което се случи през август 2010, бе отвъд и най-разюзданите фантазии на фантастите. Започвайки от 13 август, трафикът надхвърли с 60% максималния капацитет на пътя, и доведе до над 100-километрова блокирана колона от автомобили. Задръстването се движеше, но със скорост, която би ви тласнала към самоубийство: приблизително около 1 километър дневно. Някои от шофьорите, хванати в него, трябваше да прекарат по пет денонощия в автомобилите си. Тапата остана чак до 23 август, цели десет дни.               Както обикновено в такива случаи, причината за чудовищното задръстване не е само една. Множество фактори са обединили сили през 2010. Първо, по G110 има множество пунктове за плащане на пътна такса, които забавят трафика. По онова време в много участъци текат и частични ремонти. В същото време през август е пикът на транспорта на въглища от Монголия, превозвани основно по G110. Междувременно китайският пазар на нови автомобили буквално е експлодирал, нараствайки от около милион коли годишно в началото на века до 13.5 милиона през 2009. Службите, отговарящи за пътната инфраструктура, дълго не успяват да догонят това темпо.

Отчаяното положение на хиляди шофьори доведе до множество конфликти и до масови кражби на гориво. В същото време жителите на околните градчета използваха момента, за да продават стоките си по пътя - основно храна и напитки, но и всякакви други развлекателни опции.