Европейският Hyperloop ще взима 1000 км за час

Ако ни попитат дали бихме предпочели да предприемем относително кратко пътуване със самолет или с влак, повечето от нас вероятно биха избрали ЖП транспорта. Hyperloop от години претендира да стане решението, което ще намали в пъти времето за тази цел. Но претърпя дотук куп неуспехи.
 

Европейският център Hyperloop завърши първата тестова инфраструктура за това новатарско транспортно средство в холандската провинция Гронинген. Става въпрос за 420 метра писта за движение със свръхзвукова скорост благодарение на магнитна левитация.

Нека си припомним, че тази идея беше лансирана още през 1870 г., но Илон Мъск я върна към живота през 2013 г. с много обещания, които в крайна сметка завършиха с разрушаването на тестовата писта и превръщането й в паркинг. Къде ли не създадоха центрове за разработка на Hyperloop. Но без успех.

Сега обаче идва светлина в тунела. Буквално. Както обяснява центърът в Грьонинген, пистата, изработена от стоманени тръби, отваря вратите за първите тестове: „Тази инфраструктура ни позволява да демонстрираме основни технологии като магнитна левитация, задвижване, стабилизиране и дори смяна на лентата при скорости до 100 км/ч“.

Тези влакове са проектирани да се движат със скорости над 1000 км/ч. Първата компания, която ще тества технологията си в тунела, е Hardt Hyperloop. Ще последват още, като Грьонинген не е единственото подобно място.  В момента има друг тестов тунел в Швейцария. Превръщането на това транспортно средство в реалност може да намали пътуването между Париж и Барселона, например, от повече от шест часа на един. Изглежда феноменално, нали!

Сред предимствата, които организаторите подчертават, е цената на инфраструктурата. Тя е по-евтина в сравнение с високоскоростния влак. Пространствената интеграция на Hyperloop се счита за по-лесна в сравнение с други видове инфраструктура. И накрая - използването на енергия при пътуване с Hyperloop е 10 пъти по-малко в сравнение с пътуването с кола или самолет.

Вагоните се движат „плавайки“ вътре в тръбата, тъй като няма триене със стените благодарение на магнити с постоянно поле. Тази технология е базирана на принципа на привличане и отблъскване, което се създава между две магнитни полета. Известна е като Maglev.

Това, което Европейският център Hyperloop не споменава, е, че основният проблем идва от огромното финансиране. Китай играе важна роля тук, тъй като миналата година завърши първите тестове с техния T-Flight. Повече от 25 фирми участват в този европейски проект. В Италия наскоро започна проучване за пилотен маршрут Hyperloop. Индия се готви да стартира пилотен проект през 2026 г.

Европейската комисия предложи включването на Hyperloop в своята TEN-T политика с подкрепата на европейската парламент. Тя има за цел да подобри свързаността между европейските държави членки. Току виж огряла и България.