Точно преди 53 години - на 23 януари 1951 г. в Германия, е издаден патент № 854 157, който остава локомотивът за развитие на пасивната безопасност на леките автомобили в годините напред. Той е дело на инженера Бели Барени, работещ в отдела за сигурност на Daimler-Benz още от 1939 г.
Барени проектира каросерията с твърда „клетка“ около купето и зони на смачкване отпред и отзад. Този принцип става основен за автомобилите и все още се използва в тяхната конструкция и в наши дни.
Първият автомобил, върху който е внедрена концепцията на Барени, е седанът Mercedes-Benz 220S (W111). Именно тази кола е била подложена на първите краш-тестове през 1959 г. Специален тласкач ускорява автомобила до определена скорост, след което тя се удря в неподвижно препятствие или друга кола.
По същото време са симулирани различни произшествия - челен и страничен удар, удар отзад и преобръщане. В последния случай колата ускорява със специална лебедка до 75-80 км/ч, след което се изстрелва през спираловиден трамплин. В крайна сметка именно Mercedes-Benz W111 е предопределен да стане първият сериен автомобил със специални зони на деформация на каросерията в случай на сблъсък.
Следващото важно изобретение на Бела Барени, което повишава пасивната безопасност, е защитната кормилна колона, която е патентована през 1963 г. Благодарение на него, по време на челен сблъсък кормилната колона не се премества в купето. За първи път това технология е използвана при модела Mercedes-Benz W123 през 1976 г.