Мнозинството хора в България - както впрочем и в Испания, Германия и навсякъде другаде по света - разчитат на употребяваните автомобили за личния си транспорт. Но покупката втора ръка, макар и по-достъпна, крие рискове. Малките повреди и подмяната на консумативи са едно, а периодичните ремонти на двигателя - съвсем друго. Внимателната проверка на мотора е най-важната стъпка за купувача.

Така е от самата зора на автомобилната ера. В последните петнайсетина години обаче се промени нещо друго: самите двигатели. По-строгите екологични стандарти - а и апетитът за по-високи печалби на производителите - родиха т. нар. downsizing: мотори с по-малък работен обем, изработени от по-леки и по-тънки материали, и работещи под по-големи натоварвания. В ранните години на този преход се допускаха и грешки. Освен това новите двигатели, макар и да не са непременно по-ненадеждни от старите, изискват по-честа и внимателна поддръжка - нещо, с което много клиенти още не са свикнали. Ето десет бензинови агрегата от последните десетилетия, които се срещат често на вторичния пазар и с които трябва особено много да се внимава.
10-те най-проблемни бензинови двигателя (ГАЛЕРИЯ):
Иновативната сплав Alusil (наричана още силумин) обещаваше много предимства, но се оказа, че крие и сериозни недостатъци - най-вече прекомерна чупливост. Използването на лошо гориво и закъснелите смени на маслото допълнително увеличаваха риска от надиране на цилиндровите стени. Единственото спасение бе основен ремонт с добавяне на гилзи в цилиндрите. Ще познаете, че сте попаднали на такъв автомобил, по отчетливото почукване при студен старт.
Слабо място са и хидрообтегачите, които сдават багажа доста преди самата ангренажна верига. Те се нуждаят от подмяна на всеки 150-200 хиляди километра, което не е евтино. Инжекторите издържат значително по-малко - едва около 40,000 км, и изискват постоянно внимание от собствениците.


11