В наши дни изглежда, че дизеловите двигатели вървят към постепенно изчезване, въпреки че технологиите и хибридните решения са ги направили по-чисти и по-ефективни от всякога. Въпреки това изглежда почти невъзможно да си представим единици с по-голям обем от от 2,0 или 3,0 литра.
В началото на века обаче положението беше различно. Ескалиращата производителност и нарастващите изисквания на клиентите накараха водещите премиум производители да разширят границите и да проектират дизелови двигатели толкова „големи“, колкото и най-мощните бензинови двигатели.
Точно през тези години трите основни германски конкурента - Audi, BMW и Mercedes-Benz, влязоха в нова битка за клиенти с три V8 дизела с обем от 3,3 до 4,0 литра. Първоначално тези мотори бяха поставяни на флагмани на марката, а по-късно и на техните SUV.
Битката на големите V8 дизели (ГАЛЕРИЯ):
Първият двигател, който се появи в края на 1999 г. и началото на 2000 г., беше на баварския производител и дебютира на 7-Series E38 с модела 740d. Този двигател е първият представител на серията M67D, наречен M67D39, тъй като неговият ефективен работен обем е 3901 куб см. Той е създаден чрез свързване на два четирицилиндрови блока от 1951 куб см (M473).
Мощността на първата версия беше 238 к.с. при 4000 об/мин, с въртящ момент от 560 Нм при 2000 об/мин, но през 2000 г. изходната мощност беше увеличена до 245 к.с., а максималният въртящ момент беше намален до 1750 об/мин. Максималната скорост на флагманския дизел остана същата както преди - 242 км/ч, но ускорението от 0 до 100 км/ч падна от 8,4 на 8 секунди.
Двигателят остана до голяма степен непроменен за следващото поколение на BMW 7-Series (E65), което пристигна през 2002 г., като производителността все още се увеличаваше - мощността се повиши до 258 к.с. при 4000 об/мин и въртящият момент до 600 Нм при 1900 об/мин. Това остана така до 2005 г. когато беше представен 4,4-литровият вариант, достигащ и надвишаващ 300 к.с. и променяйки името на модела на 745d.