Малко шофьори биха се сетили да докоснат щеката за измерване на маслото, докато двигателят работи. Понякога обаче си струва да я извадите именно при запален двигател - особено на не много нова кола. Сега ще ви обясним защо.
Да приемем, че моторът работи и ние се опитваме да извадим масломерната пръчка. При нормално работещ двигател това може да стане само с малко усилия, защото системата за вентилация на картера създава лек вакуум. Това се прави с цел газовете, които излизат (обичайно в минимални обеми) от горивните камери, да не се натрупват в кухините на двигателя, а да се изпращат направо към неговия всмукателен колектор.
А за да се върне в цилиндрите и в крайна сметка да отиде в изпускателната система, за това всмукване е отговорен специален клапан. Основната му част е мембрана, която регулира нивото на вакуум в картера. С течение на времето той може да се повреди и клапанът всъщност да остане отворен, причинявайки неконтролирано изсмукване на масло от двигателя. Ако това се случи, от ауспуха ще започне да излиза синкав дим.
Освен това масло ще се появи във въздушния филтър, двигателят ще започне да го „яде“, сякаш групата цилиндър-бутало е приключила напълно. Но ако изваждането на пръчката за маслото при работещ двигател е много трудно, сякаш някой я държи за другия край, собственикът на колата може да въздъхне с облекчение: „основният ремонт ” се отменя, трябва да се ремонтира или смени само този евтин клапан за вентилация на картера.
Много по-лошо е, ако пръчката, напротив, се опитва сама да излезе. Това отново е свързано с клапана - той се запушва и газовете започват да избиват, където могат. А повишеното налягане в картера избутва пръчката навън.
Но много по-често такива симптоми показват, че буталните пръстени на двигателя вече са силно износени. Толкова много, че огромно количество отработили газове пробиват през тях в картера и рециркулационният клапан просто не може да се справи с тяхното количество. Което означава неизбежен основен ремонт на двигателя.