Водородът: Обещанията срещу ужаса

Вече 86 години една и съща трагична фотография - черно-бяла, едрозърнеста, леко размазана - изниква в главите на всички, когато заговорим за най-обещаващото решение в областта на зелената енергия. Щом стане дума за употреба на водород в транспорта, първо се сещаме за трагедията на дирижабъла "Хинденбург". На 6 май 1937 гордостта на германския въздушен флот, най-големият въздухоплавателен съд с твърда конструкция в историята, се запалва и изгаря като факла при опит за кацане в Ню Джърси. 35 души - пътници и екипаж - загиват.
 
  

   
    
Причината за трагедията не е ясна и до днес. Мнозина подозират саботаж. Но каквато и да е истината, катастрофата с "Хинденбург" не само слага точка на пътническите дирижабли с водород, но и поставя клеймо изобщо върху практическата употреба на най-разпространения елемент във Вселената. Днес опонентите на  нар. "водородно общество" изтъкват всевъзможни аргументи срещу него - икономически, научни, логистични, геополитически. Но в крайна сметка най-силният им инструмент е подсъзнателният ужас, който образът на горящия цепелин продължава да предизвиква и до днес. Нека се опитаме да обобщим доводите "за" и "против" прехода към водородно задвижване в транспорта.
   
      
17 ключови въпроса за водорода (ГАЛЕРИЯ):

8 от 17 | 17 ключови въпроса за водорода

Въглеродни влакна вместо метал
Резервоарите са под налягане от 700 атмосфери. Металът не е подходящ материал за изработката им - отчасти заради т. нар. "умора" на материала, отчасти и заради силно корозивния характер на водорода. Вместо това се използват въглеродни влакна. Дори необикновено якият резервоар да бъде продупчен, автомобилът е конструиран така, че изтеклият газ се издига нагоре и се разтваря в атмосферата (впрочем дори в случая с "Хинденбург" основната вина за катастрофата не е на водорода - пожарът се дължи повече на дизеловите резервоари за пропелерите и на запалимото лаково покривие на дирижабъла).