Последният мохикан: тестваме удивителното BMW M2

Светът обикна BMW, когато BMW се научи да прави малки, неописуемо забавни за каране спортни седани и купета. Но оттогава изтече много вода, и днес светът вече не се вълнува особено от седани и купета. Вместо това се вълнува дали седи един метър над асфалта, и дали на светофарите може да гледа съседите си отвисоко и с известно снизхождение.                     BMW естествено не може да остане далеч от модата. И благодарение на това, че навлезе в изцяло нови сегменти, компанията днес има повече продажби и по-големи печалби отвсякога.

Но все пак BMW остава вярна и на онези класически свои фенове, които помнят къде беше началото. И в тяхна чест винаги поддържа в гамата си поне няколко модела, които могат да се сравняват, и могат да се смятат за духовни наследници на автомобили като BMW 2002 или BMW М3 Е30.                       За последен път такава кола се появи през 2015 с премиерата на първото поколение М2. Дълго време обаче се опасявахме, че то ще се окаже и последната такава кола изобщо - не само заради екостандартите, но и заради по-високите маржове на печалба, които компаниите търсят в наши дни.

За щастие обаче не е така. Има ново М2 - второ поколение. А ние имаме шанса да сме една от първите европейски медии, успели да го покарат по шосетата на щата Аризона.                      По неумолимите закони на маркетинга второто поколение трябва да превъзхожда първото. Затова тук инженерите са взели не само двигателя, но и окачването от по-големите М3 и М4, и са докарали мощността до цели 460 конски сили. Това е с 95 коня повече от първата генерация, и с цели 360 повече от оригиналното BMW 2002 от края на 60-те години.                    Разбира се, между двата автомобила има и друга много съществена разлика - в теглото. Това М2 не е лека кола в класическия смисъл на думата. Всички нови системи - било екологични, било електронни асистенти - добавят доста към теглото. Но се усеща леко.                     Теглото действително е скочило до над 1.7 тона за варианта с ръчни скорости, и точно до 1.8 тона за автоматика. За сравнение М-колите от 80-те години например едва надхвърляха един тон. Но това наддаване на килограми е напълно компенсирано - от една страна, с утрояването на мощността; от друга, с несравнимо по-сложното окачване, широката следа и серийния М-диференциал. И с хитрото решение от М4 задните колела да са един размер по-големи от предните. Благодарение на тези неща, това М2 запазва сцепление дори в моментите, в които това ни изглежда невъзможно. И завива като карт, не като автомобил.                     Първото поколение бе изключително забавно, но и на моменти изпълзващо се от контрол. Второто запазва усещането за жизнерадостен хулиган, но ви позволява по всяко време да овладеете нещата.

Позволява и доста свободи, които бяхме взели да забравяме напоследък - като свободата да си го поръчаш с ръчни скорости, или свободата да го поръчаш само със задно предаване.                    Всъщност последното дори не е никаква свобода, а принуда - на този етап М2 не се предлага със задвижване на четирите колела. Колкото до ръчните скорости, те са допълнителна опция, за която ще трябва да доплатите към хиляда лева - иначе колата идва стандартно с осемстепенен Steptronic автоматик.                     На пръв поглед това звучи абсурдно - да доплащаме за по-простите ръчни скорости. Но в съвременния свят е логично - с тях колата харчи повече и отделя повече емисии, които струва на BMW допълнителни разходи. На всичкото отгоре ръчката прави М2 по-бавно с цели две десети от секундата от 0 до 100 км/ч. Но си заслужава и саможертвата, и доплащането. Не помним откога не ни се е случвало да боравим с по-прецизен и гладко превключващ скоростен лост. За това помага и стандартният синхронизатор, който обаче може и да се изключи, когато искате по-директен контрол върху оборотите. Автоматикът на BMW е великолепен, но никога не може да ви даде това усещане за власт върху автомобила, което дават ръчните скорости.                     Под капака е фантастичният двигател S58 от M3 и M4, само че с леко намалена мощност, за да се запази йерархията в гамата. Което впрочем ще е добре за продължителността на живота му. Нужно е само редовно да му давате полагащите му се седем литра масло.      

Ускорението от място до 100 км/ч отнема 4.1 секунди за автомата и 4.3 за версията с ръчни скорости - стига да сте квалифициран пилот, разбира се. В наши дни, когато разни Rimac и Aspark правят 100 км/ч за под две секунди, 4.1 не звучи кой знае колко бързо - докато не си дадем сметка, че икони от миналото като Ferrari 430, Lamborghini Gallardo и легендарната "жълта птица" на Ruf бяха по-бавни. Впечатляващо е също да се подсетим, че за времето, за което един базов Opel Corsa ускорява до сто километра в час, това М2 вече лети с двеста.              Чисто мъчение: да си зад волана на BMW M... в дълго 14 мили задръстване            Почти сигурно, това ще е и последната чисто бензинова кола на BMW M, преди принудителната инвазия на хибридното задвижване. Това се усеща и от средния разход, разбира се - около 10 литра на сто за варианта с ръчни скорости, който тестваме, и малко над 9 и половина за автоматика. За разлика от толкова много други резултати от официални тестове, този разход ни се струва съвсем постижим реално - поне ако съдим по тези 11.5 на сто, които ние отчетохме по планините в северна Аризона и после в едно чудовищно задръстване на магистралата към Финикс.                         Въпросното задръстване ни даде възможност да оценим и подобренията в интериора на М2 - една кола, в която обичайно фокусът е изцяло върху пътя и шофирането.

Новото поколение е с десетина сантиметра по-дълго от старото и с три сантиметра по-широко, което дава осезаемо повече вътрешно пространство. Това все още не значи, че задната седалка е използваема от възрастни хора. Но отпред можете да се радвате на завиден комфорт - освен ако не заложите на специалните спортни седалки, които са фантастични на писта и истинско мъчение - навсякъде другаде. Багажникът побира 390 литра, с 10 повече от актуалния Volkswagen Golf.                        Най-видимата промяна е въвеждането на новото, осмо поколение на информационната система на BMW, с два съединени екрана за приборите и мултимедията. Навигацията е част от стандартното оборудване, което тук е доста богато.                      Предишното поколение всъщност бе най-продаваната кола на М-поделението за всички времена, с над 60 000 пласирани бройки. За което помагаше и относително достъпната му цена. Новото е усетило инфлацията и допълнителните технологии, но все още си остава най-евтината М кола на пазара. Версията с автоматик е малко над 137,000 лева, а ръчката, както казахме, е с хиляда лева по-скъпа. 137,000 лева не са малко пари, естествено - докато не се сетим, че за същата сума Peugeot се опитваше да продава 508 хибрид с 1.6-литров мотор и със сто коня по-малко.                      Много внимателно обмислих това, което ще ви кажа, защото BMW в момента има над 25 различни модела, и много от тях са отлични коли. Но тази е е най-добрата от всички. Като обективни качества, като способности на спортен автомобил, М3 и М4 може би стоят над него. Но като субективно усещане, като чиста радост от карането, това е най-веселото BMW. Без капка съмнение.         Още снимки от теста на BMW M2 вижте в ГАЛЕРИЯТА: