Френските инженери Клод Поаро и Жерар Годфроа основават компанията MVS (Manufacture de Voitures de Sport) Venturi в Монако през 1984 г., с която искат да се конкурират с производители с дълга история като Aston Martin, Ferrari или Porsche. През 1985 г. двамата показват кола с 200 к.с. с Peugeot 505 Turbo двигател, но до автомобилното изложение в Париж през 1986 г. настъпват промени.
В Париж е представен прототип, наречен Venturi - стилен спортен автомобил със средно разположен двигател с тръбна рамка и лека каросерия от фибростъкло. Първоначално името е изписано Ventury, а впоследствие, тъй като и MVS Venturi не звучи много добре, колите започват да се наричат просто Venturi. Производството започва през 1987 г. с пет автомобила през първата година, като се увеличава през следващите.
Името идва от италианския физик Джовани Вентури (Giovanni Battista Venturi 11 септември 1746 – 10 септември 1822 г.), който е известен с работите си в областите хидравлика, теория на светлината и оптика. „Ефектът на Вентури“ в аеродинамиката прави възможно през 70-те години на миналия век значително да се увеличи притискащата сила на болидите от „Формула 1“ с помощта на профилирано дъно. Ясен намек за спорт и високи технологии на Venturi.
По същество компанията е по-скоро „занаятчийски“ производител и събира части от цяла „автомобилна Европа“. Без промяна на концепцията, колата непрекъснато се подобрява, предлагайки в допълнение към промените в стила по-мощни двигатели. Ако прототипът има 4-цилиндров двигател от Volkswagen Golf GTi, то в края на 90-те години на миналия век 3,0-литровият V6 Alpine A610 е с 310 к.с. Предложена е и пътна версия с 400 к.с. на Venturi 400 GT monocup, способна да достигне до 290 км/ч.
Колите са добри, но пробиването на утвърдения пазар на спортни автомобили и изместването на „конкурентите“ Ferrari и Porsche е невъзможна задача. Въпреки факта, че журналисти и други експерти хвалят управлението на автомобилите Venturi и компанията е представена в моторния спорт, не е възможно да се развие голяма клиентска база. Шепа ентусиасти на спортни автомобили, особено извън Франция, избират Venturi.
В същото време много други амбициозни проекти „изгарят“ много по-бързо от Venturi. Постоянно балансирайки на ръба на фалита и сменяйки собствениците, компанията остава на повърхността до 2000 г. Според оценките на специалистите тогава просто немските спортни коли са с по-високо качество и внимание към детайла, докато италианските са стил и страст, а от французите може да се очаква техническа изтънченост, но Venturi няма никакво сложно хидропневматично окачване (като Citroen).
От 1987 г. до средата на 90-те години се произвеждат купета и роудстъри със средноразположен двигател и скоростни кутии Renault. Мощността на двигателя варира от 200 до 260 к.с. за предлаганите тогава серии Venturi Coupе и Transcup.
Има и Venturi 111 Cup с мощност 185 к.с., разработен основно за Италия, който използва 4-цилиндровия двигател Douvrin с турбокомпресор от 1995 куб. см от Renault 21 Turbo . Задвижването е на задните колела чрез петстепенна трансмисия. Моторът е по-компактен и тежи по-малко от 6-цилиндровите агрегати в други модели на Venturi, което допринася колата да има повече динамика и по-малко разход на гориво.
Смята се, че този Venturi 111 Cup от 1991 г. е един от само трите, създадени за италианския пазар за заобикаляне на тогавашния наказателен данък от 38 процента върху автомобили с повече от 2,0 л работен обем на двигателя. Поръчан е от собственика на първоначалното дилърство на Venturi във Венеция.
Общо преди окончателния фалит компанията успява да произведе 750 бройки Venturi от всички модификации (има различни данни, но бройката е около такъв тираж). В тази връзка автомобилът на снимките има стойност и се предлага за продажба. Изглежда като нов, пробегът му е само 350 км и се оценява на около 90 000 евро.
В крайна сметка Venturi не пробива на пазара и не успява да се конкурира с Aston Martin, Ferrari или Porsche. И марката е известна почти само на тези, които са играли Gran Turismo 2 в края на 90-те години. През 2000 г. след фалита монегаският Gildo Pallanca Pastor купува Venturi и решава да се съсредоточи върху електрически двигатели.
Още снимки - вижте в галерията