Един от символите на автомобилостроенето в бившия СССР – украинският „Запорожец“, остава в историята, независимо какви оценки е получавал този автомобил през всичките 36 години на своето производство. Едно нещо обаче не се променя през цялото това време – винаги „Запорожец“ е бил със задно предаване.
Интересното обаче е, че сред различните версии и модификации на ЗАЗ се оказва, че има и такива със задвижване на предните колела. И тези машини са изчислени старателно, тествани са и получават положителни заключения от професионалисти. Но защо не са качени на конвейера?
В средата на 60-те години в кръговете на водещите местни автомобилни дизайнери започва объркване и колебание. По това време в света се появяват няколко революционни автомобила с предно задвижване като Austin Mini, Renault 4 и няколко от украинските авторитетни учени са изключително впечатлени. През 1964 г. в Научния институт (НАМИ) е открита цяла серия от проекти за малки автомобили с предно задвижване. Няколко от тях използват купето на най-новия за това време ЗАЗ-966.
Два проекта за коли с предно задвижване, базирани на ЗАЗ, са започнати в различна посока - Запорожкият автомобилен завод и Мелитополският моторен завод през 1967 г. поръчват изследване на института НАМИ по темата за избор на схема за обещаващ модел за производство на ЗАЗ с предно предаване. И естествено, на базата на ЗАЗ-966, са построени две експериментални коли - НАМИ-0137 и НАМИ-0137А.
И двата автомобила са с двигател под предния капак, по-точно в предния надвес. За основа на силовия агрегат учените от НАМИ предлагат да се вземе същият 0,887-литров MeMZ-966 с базова мощност 30 к.с. Основното му предимство е V-образната схема, а двигателят е къс и следователно може да се побере под капака напречно и дори със секвенциална скоростна кутия.
Още повече на НАМИ-0137 отпред е експериментален двигател - същият V-образен, но с водно охлаждане. Благодарение на по-плътното разположение на цилиндрите дизайнерите успяват да увеличат работния обем до 0,996 литра, без да увеличават дължината му. Мощността е увеличена до 43 к.с. За НАМИ -0137A е използван стандартен MeMZ с въздушно охлаждане с мощност 30 к.с.
За да се побере агрегата, структурата на предния край на тялото е значително променена. Окачването е станало различно - традиционното за предно задвижване тип McPherson. В предния панел вместо обикновения модел на 966, се появява истинска функционираща радиаторна решетка. „Запорожец“-ът с предно предаване преминава редица тестове, дори в САЩ. Резултатите са използвани в по-нататъшната работа по създаването на автомобил с предно задвижване. Тоест във всяка „Таврия“, „Дан“ и „Славута“ има дял от работата на същите тези НАМИ-0137.
И следва нов етап - ако се приеме, че серийният „Запорожец“ ще бъде превърнат в такъв с предно задвижване и поставен на конвейера в този вид, какво ще стане с класическият ЗАЗ? Или по-скоро какво ще получи потребителят в резултат на промяната? Ако „Запорожец“ НАМИ-0137 достигне серийно производство, потребителите най-накрая ще получат един нормален багажник, защото ЗАЗ-966 има два, но малки.
Но какви са предимствата на задвижването на предните колела, ако двигателят е отзад? В края на краищата много от предимствата, приписвани на задвижването на предните колела са валидни само, ако се сравняват с комбинацията двигател отпред със задвижване на задните колела. Предимствата са малко и значението им за „Запорожец“ в никакъв случай не е фундаментално. И в средата на 60-те години лидерите на съветската автомобилна индустрия не се интересуват от тези проблеми, също както тези шофьори, които управляват ЗАЗ.
А какви са минусите, ако „Запорожец“ стане със задвижване на предните колела? Високи разходи за създаване и пускане на нов двигател. Висока цена на самия двигател за потребителите. Необходимостта от преработка на част от купето. По-висока цена на автомобила като цяло за потребителя при старо купе и екстериор.
На този фон единствената причина, поради която някои от дизайнерите насърчават модернизацията на стари модели да станат с предно задвижване, е опитът да се даде на потребителя по-модерен двигател - икономичен, издръжлив и надежден. В крайна сметка обаче побеждава „здравият разум“ и се решава, че логичното е да не се монтира нов двигател в старо купе, а да се създаде заедно с агрегата нов автомобил.
Така се ражда съвременен за своето време модел с предно предаване – „Таврия“. От 1988 година започва производството на „Таврия“ ЗАЗ-1102, малолитражен хечбек с 3 врати, който няма нищо общо със „Запорожец“. Последният модел „Таврия“ е свален от производство през 2007 г., като е също така базов модел за ЗАЗ-1103 „Славута“ (с 5 врати) и ЗАЗ-1105 „Дана“ (с 5 врати тип „универсал“).
А с марката „Запорожец“ и инициалите ЗАЗ основно са произвеждани два модела с модификации и подобрения. От 1960 до 1969 г. се произвеждат ЗАЗ-965 и ЗАЗ-965А, а от 1966 до 1994 г. моделите ЗАЗ-966В, ЗАЗ-966, ЗАЗ-968, ЗАЗ-968А и ЗАЗ-968М.