Защо поляците смятат италианския Fiat Cinquecento за свой?

Помните ли Fiat Cinquecento? Този малък италиански автомобил отдавна изчезна от производство, но дори и сега у нас се намират отделни бройки в движение, а има и такива, които се продават. Компанията Fiat винаги е била добра в производството на малки коли, а в същото време поляците смятат Cinquecento за „свой“. И всичко това, защото „бебето“ се появява в южната част на тази страна в завода в град Тихи. Пътят до „раждането“ обаче е дълъг и започна в началото на 80-те години.

През юни 1979 г. полското правителство одобрява договор с Fiat за сглобяване и производство на модела Panda в завода FSM, но поради нестабилната политическа и икономическа ситуация в Полша (декември 1981 г. - въвеждането на извънредно положение), идеята трябва да бъде изоставена. Полша така и не успява да „роди“ Панда. Но историята не свършва дотук.

Развитието на Cinquecento, който трябва наследи Fiat 126, продължава. Центърът за научноизследователска и развойна дейност Bosmal започна да подготвя едноместен FSM Beskid 106 с малък двигател с 29 конски сили и обем на двигателя 594 куб. см. Но спират до създаването на 7 прототипа, защото не стигат парите. Като цяло отново провал за поляците.

Но никой не прекланя глава - през септември 1987 г. полската страна подписа нов договор с Италия за изпълнението на така наречения проект X1/79. Година по-късно тогавашният министър на промишлеността на Полша - Мечислав Вилчек, обявява началото на производството на нов автомобил в страната.

Пускането на Cinquecento започва през юни 1991 г. и скоро колата е официално представена - първо в Рим и малко по-късно във Варшава. За простите ъглови форми се е погрижил дизайнерът Ермано Кресони, ръководител на Centro Stile Fiat, подпомаган от Антонио Пиовано. Хечбекът е с три врати и със собствено тегло само 675 кг, а размерите са скромни 3227 мм дължина, 1487 мм широчина и 1435 мм височина.

Базовият автомобил с редови карбураторен двуцилиндров двигател с обем 704 куб. см. се продава в Полша, Испания и Италия. Интересна особеност е надлъжната му инсталация. Версията без катализатор с полски карбуратор FOS или италиански Weber 30 произвежда 31 к.с. при 5000 об/мин. Произвеждани са в завода за двигатели в Белско-Била. Мощността се изпраща към предните колела чрез 4-степенна механична скоростна кутия.

Максималната скорост, осигурявана от такъв миниатюрен мотор, предизвиква сега само усмивка - 127 км/ч, а мъникът се нуждае от цели 28 секунди, за да ускори до 100 км/ч. Със скромен работен обем на двигателя „апетитът“ обаче се оказва друг - до 6 л бензин на 100 км.

Междуосието на Cinquecento е само 2200 мм, колата се отличава с независимо окачване отпред и отзад, греди за страничен удар, зона на смачкване и поцинковани панели на каросерията. Двукръговите хидравлични спирачки със сервоусилвател на волана са достатъчни за 240 мм предни колела и еднобутални апарати, както и за задните 180 мм барабани.

Интериорът, съответстващ на външните форми, е дело на дуото Клаудио Мотино и Джузепе Бертолусо. Доминиран е от волан с две спици и централен скоростомер. Основното оборудване е скромно. Задните странични стъкла не се отварят, липсва и третата чистачка на вратата. Броните са от черна пластмаса, единственото външно огледало не може да се регулира отвътре.

Следващата стъпка с целта „да не се дразнят клиентите с детско поведение“ е на Cinquecento да се монтира 4-цилиндров агрегат с обем 903 куб. см с мощност 40 к.с. (при 5000 оборота в минута). Двигателят, който отговаря на екологичните изисквания на Евро-1, има алуминиева глава и чугунен блок, както и инжекцион Weber-Marelli IAW 06F. Има и версия с 41 к.с. с карбуратор Weber 32 TLF, но само жителите на Полша могат да разчитат на такъв двигател и само до май 1993 г. Скоростната кутия е петстепенна.

900-кубиковият Cinquecento тежи 710 кг и е с 13-инчови джанти и гуми 145/70. Средният разход на гориво е 6,1 л/100 км, така че 35-литровият резервоар свършва след около 570 км. Максималната скорост е 140 км/ч, но колата все пак се нуждае от 18 секунди, за да ускори до 100 км/ч.

Автомобилът е предназначен основно за града, а за пътниците на задната седалка не е никак удобно. Багажникът е само 170 л, а със сгънати облегалки на втория ред вече са налични 810 л. Купувачът получава заключване на капачката на резервоара за гориво и задна чистачка, регулируема височина на седалката на водача. Страничното огледало може да се регулира ръчно отвътре.

Вече има цифров часовник в горната част на централното табло и имобилайзер. Срещу допълнително заплащане може да се получат алуминиеви джанти, електрически стъкла, централно заключване, подготовка за радио, разделена задна седалка, алармена система, ръчен стъклен люк и дистанционно отваряне на задната врата.

През 1993 г. двигателят е намален до 899 куб. см. чисто по финансови причини. Данъчните системи в някои страни (например Гърция) категоризират оригиналния двигател в по-висок клас, което води до по-високи данъчни и застрахователни премии.

Макар и годината да е 1992-а, има и електрически Cinquecento. Един екземпляр е, за двама души е и е представен на изложението в Женева. Собственият електромотор TTL 180 C на Fiat е само 9,2 kW и осигурява 12,5 к.с. при 35 Nm въртящ момент. Това е достатъчно за максимална скорост 85 км/ч. Една част от 12 шестволтови батерии с капацитет 200 A/h са разположени в двигателното отделение, втората заменя задните седалки и резервоара за гориво.

Както планират конструкторите, електрическият Cinquecento може да използва 2 вида батерии. Колата може да измине в града максимум 70 км, а извън него - 100 км със средна скорост 50 км/ч. Срокът на експлоатация на елементите е 600 цикъла на презареждане. Благодарение на по-издръжливите никел-кадмиеви батерии, обхватът на автомобила се увеличава до 100 км в града и до 150-200 км по магистралата. Батериите тежат до 1020 кг, а пълното зареждане от домашен електрически контакт с 16 ампера и 220 V продължава 8 часа. Зарядното устройство е вградено до двигателя, под капака.

Наследникът на Cinquecento е Fiat Seicento (1997). Той има почти същите механични елементи под актуализираната фасада, с изключение на това, че под капака няма двуцилиндров двигател. И, разбира се, новодошлият има по-модерен интериор. Животът на Seicento продължава до май 2010 г.