Ръчните скорости осигуряват контрол и спортно усещане. Само че, с ръка на сърцето, колко са случаите в годината, когато имаме възможност да караме спортно? А в ежедневния градски трафик автоматикът е подчертано по-удобен. Единственият проблем е, че автоматичните трансмисии са по-скъпи, по-сложни и съответно - по-чупливи от простите ръчни. Докато една ръчна трансмисия може да изкара и целия живот на автомобила, автоматикът си има определен живот - което повишава рисковете за купувачите втора ръка.
Как да разпознаете кой автоматик е надежден? За жалост сигурен метод няма, защото почти всичко зависи от качеството на обслужване и от шофьорските навици на предишния собственик. "Обслужване" в случая означава преди всичко редовна подмяна на маслото на кутията. Шофьорите, чиито автоматици живеят дълго, са онеци, които избягват резките ускорения и честите прегравяния.
И все пак има няколко основни препоръки, от които можете да тръгнете. Първо, класическите хидротрансформаторни автоматици като цяло са по-надеждни и от безстепенните вариатори (CVT), и от толкова модерните напоследък роботизирани кутии с двоен съединител. Второ, има някои модели, които са доказали с годините, че кутията им спокойно издържа 300,000 и повече километра - тоест има голяма вероятност да служи вярно и на втория собственик.
Пет автомобила с издръжливи автоматици (ГАЛЕРИЯ):
Най-ранните версии на тази кутия страдаха от твърде бързо износване на "слънчевата" предавка, но след 2009 детските болести са излекувани. Автоматикът обаче е чувствителен към качеството и нивото на маслото, макар и да го водят необслужваем. Течността се замърсява от отпадъци от износването на фрикционите, така че смяна на 60-80 хиляди км е препоръчителна. Дори и без смяна ще издържи 200,000 км. Но със смени ще направи над 300,000. Освен това смяната на маслото е и удобен момент за промиване на неефективния топлообменник, или за подмяната му с външен радиатор.