Рядко минава и ден, без самопровъзгласилите се експерти по пътна безопасност да ни огреят от телевизорите и да ни заговорят с апокалиптичен тон за ескалиращата "война по пътищата". Ако ги слушате, излиза, че движението в България става все по-опасно и спешно са нужни мерки - които, кой знае защо, неизменно се свеждат до намаляване на позволената скорост и поредно увеличаване на глобите.
Ако не смятаме белязаната от локдауни 2020, 2021 е годината с най-малко жертви по пътищата от точно шест десетилетия насам. При това близо една десета от тях се падат на трагедията с македонския автобус на магистрала "Струма" миналия ноември. Снимка: ДИМИТЪР КЬОСЕМАРЛИЕВ
Разбира се, "експертите" са принудени да говорят така, за да намерят и те място под слънцето на еврофондовете. Но апокалиптичните им прогнози нямат нищо общо с реалността, както веднага ще видим, ако погледнем сухата статистика. Броят на жертвите по българските пътища отчетливо намаля през последните петнайсетина години. През 2020, покрай локдауните и намалелия международен трафик, спадна до 463 души. През 2021 нарасна малко до 561 - но и това е на практика второто най-ниско постижение за последните 60 години. Въпреки топящото се население, намалява и съотношението жертви на 100,000 души.
Всичко това не е повод за ентусиазъм, разбира се. На фона на средното за ЕС съотношение от 5.2 загинали на 100,000 души, българското 8.6 на 100,000 е твърде високо. Но сме готови да поспорим дали повишаването на глобите и намаляването на максималната скорост по магистралите е най-ефективният път за целта. Или той преминава през промяна в ролята на пътната полиция (повече превантивна и показна, по-малко криене в храстите с радара), през активна намеса на полицията срещу лошите републикански и общински пътища (функция, от която МВР повече или по-малко е абдикирало), през затягане на контрола върху техническата годност на автомобилите, вместо към печатането на доходни за някои, но иначе напълно безсмислени екологични стикери.
Най-опасните и най-безопасните региони в Европа по данни на Eurostat, но за 2019 година. През 2021 жертвите в България са 8.6 на 100,000 души (и то след като отчетохме данните от новото преброяване, иначе щяха да са 8.3). Това е доста по-добре от Турция (12.3), САЩ (12.4), Китай (18.8)
След това кратко отклонение, нека видим кои места в България са били най-опасни за шофиране през 2021 година, и къде рискът да загинете в катастрофа е бил най-нисък. Данните на МВР показват, че най-много тежки произшествия (тоест с пострадали хора) са се случили в Пловдивска област (731), пред София-град, Варна и Бургас. Най-малко са в Търговище (eдва 44), Ямбол, Перник и Видин.
Само 9% от тежките катастрофи през 2021 са се случили на автомагистрали, и по-голямата част от тях са с камиони и автобуси, без връзка с максималната скорост от 140 км/ч, срещу която толкова драпат самозваните експерти
Традиционно най-рисковите месеци - юли и август - този път са изместени от ноември, но това се дължи на една-единствена тежка катастрофа, тази с македонския автобус на "Струма". Около 30% от жертвите са дадени по първокласната пътна мрежка, други 40% - по второкласната и третокласната, и едва 18% са дадени на магистрали.
Най-опасните области за шофиране в България (ГАЛЕРИЯ):
Смолянска област има най-много завои и най-много дни със снежна покривка по пътищата - и независимо от това от години е районът с най-малко фатални злополуки. През 2021 по пътищата й са загинали само двама души. Общо катастрофите са 78, при почти 102,000 жители.
Катастрофи на 100,000 жители: 77.2