Какво трябва да има една кола, за да бъде наречена „суперкола"?

Lamborghini Miura е автомобилът, който изстрелва компанията от Сант'Агата Болонезе към върха и се превръща в „майката“ на всички нейни модели. Спортната машина, проектирана от Марчело Гандини, обаче влиза в историята и с още нещо ново – термина „суперкола“. Той е измислен през 1966 г., за да опише нещо, което току-що е излязло и никога преди това не е виждано.

След Miura се раждат все повече суперколи – модели, които надхвърлят простата концепция за автомобила, превръщайки го в него повече. Кое обаче прави една кола „супер“? Отговорът може да изглежда много прост, но споровете между феновете продължават.

За да се опита да отговори на този фундаментален въпрос, автомобилният музей Одриан (Audrain Musesum) в Нюпорт (САЩ) организира изложба, наречена „Какво супер има в суперколите?“ Дали това е изящното им изпълнение, вечните форми, усъвършенстваната механика, авангардните технологии или невероятното им ускорение? А може би е нещо повече?

Американският музей се опитва да отговори, като проследява историята на суперавтомобилите, започвайки именно от Miura. В експозицията попадат общо 18 модела, които включват коли от различни времена, оборудвани с от атмосферен V12 двигател до задвижваща система с три електромотора. Всички те имат претенции да бъдат наречени „суперколи“.

Какво супер има в суперколите? (ГАЛЕРИЯ):

7 от 18 | Какво супер има в суперколите?

Ferrari Enzo
Този модел представлява нещо като вододел за компанията от Маранело, тъй като всички следващи автомобили, подчинени на производителността, са електрифицирани – първо Ferrari LaFerrari, а след това и SF90. Enzo излиза след F50, като е първото Ferrari, за чието създаване е използван опита на марката във Формула 1. Задвижването става с атмосферен V12 с обем 6,0 литра и мощност от 660 к.с., като всичко е подчинено на ефектиността, а не на естетиката.