Нещо немислимо доскоро може да се случи през 2022 година: в България да се въведе държавна субсидия за покупка на електромобили. В момента такива съществуват в 17 от 27-те държави в Европейския съюз.
Ако планираната от правителството субсидия все пак се осъществи, Dacia Spring, най-достъпният електромобил на нашия пазар, ще струва едва около 22 000 лева. Но субсидията далеч няма да е достъпна за всички желаещи
Въодушевени информации, че българите ще получават по 12 000 лева от държавата, за да си купят електрическа кола, се появиха в медиите още през ноември миналата година, когато проектът за дейността на Оперативна програма "Околна среда" бе публикуван за обществено обсъждане.
През февруари 2022 министърът на околната среда Борислав Сандов спука балона: Европейската комисия категорично е отхвърлила възможността потребителски стимули в страна-членка да се финансират от общия бюджет. Чиновниците в МОСВ, подготвили програмата, би трябвало болезнено добре да го знаят, но това е отделна тема. Въпросът е, че правителството все още заявява воля да осъществи подобна субсидия - с бюджетни средства или по някакъв друг начин, примерно с косвено подпомагане по линия на оперативна програма "Транспортна свързаност".
Всъщност в България и досега имаше субсидия при покупка на електромобил - само че тя бе достъпна само за държавната и местната администрация, чрез Националния доверителен екофонд. Финансирането от него е 20 000 лева за изцяло електрически автомобили, 10 000 лева за зареждащи се хибриди, и 40 000 лева за електрически превозни средства категория М2 и N2
Иначе ентусиазмът на медиите е разбираем: 12 000 лева субсидия означават, че бюджетен електромобил като Dacia Spring би излязъл на купувача си под 22 000 лева - на практика по-евтино от почти всичките му бензинови аналози. Само че, както нерядко се случва напоследък, медиите са пропуснали да се вгледат в детайлите. Които променят доста картината.
Субсидията в България: какво трябва да знаете (ГАЛЕРИЯ):
А ако целта е само по-висока чистота на въздуха, както пише в проекта на МОСВ, възможни са и други мерки. Като например снабдяването на контролните органи с модерна измервателна апаратура, вместо примитивните газоанализатори и димомери, които сега се използват в пунктовете за технически прегледи. В стратегията е записано, че "над 40% от емисиите фини прахови частици от личните МПС в големите градове се емитират от дизелови автомобили pre-
Euro и Euro 1" - но изниква въпросът как е изчислено това при повсеместната липса на модерна измервателна апаратура, и при все още твърде ниския контрол. Емисиите на един автомобил зависят не само от годината на производство, но и от поддръжката и начина на ползване. Има дизелови автомобили на по две-три години с премахнати DPF филтри, "за да върви повече". Има и 25-годишни машини с малки двигатели, старателно поддържани и замърсяващи по-малко от модерните турбобензини с директно впръскване, които произвеждат много повече фини частици от атмосферните агрегати.