Нещо немислимо доскоро може да се случи през 2022 година: в България да се въведе държавна субсидия за покупка на електромобили. В момента такива съществуват в 17 от 27-те държави в Европейския съюз.
Ако планираната от правителството субсидия все пак се осъществи, Dacia Spring, най-достъпният електромобил на нашия пазар, ще струва едва около 22 000 лева. Но субсидията далеч няма да е достъпна за всички желаещи
Въодушевени информации, че българите ще получават по 12 000 лева от държавата, за да си купят електрическа кола, се появиха в медиите още през ноември миналата година, когато проектът за дейността на Оперативна програма "Околна среда" бе публикуван за обществено обсъждане.
През февруари 2022 министърът на околната среда Борислав Сандов спука балона: Европейската комисия категорично е отхвърлила възможността потребителски стимули в страна-членка да се финансират от общия бюджет. Чиновниците в МОСВ, подготвили програмата, би трябвало болезнено добре да го знаят, но това е отделна тема. Въпросът е, че правителството все още заявява воля да осъществи подобна субсидия - с бюджетни средства или по някакъв друг начин, примерно с косвено подпомагане по линия на оперативна програма "Транспортна свързаност".
Всъщност в България и досега имаше субсидия при покупка на електромобил - само че тя бе достъпна само за държавната и местната администрация, чрез Националния доверителен екофонд. Финансирането от него е 20 000 лева за изцяло електрически автомобили, 10 000 лева за зареждащи се хибриди, и 40 000 лева за електрически превозни средства категория М2 и N2
Иначе ентусиазмът на медиите е разбираем: 12 000 лева субсидия означават, че бюджетен електромобил като Dacia Spring би излязъл на купувача си под 22 000 лева - на практика по-евтино от почти всичките му бензинови аналози. Само че, както нерядко се случва напоследък, медиите са пропуснали да се вгледат в детайлите. Които променят доста картината.
Субсидията в България: какво трябва да знаете (ГАЛЕРИЯ):
Накрая, но не по важност, би могло да се помисли и за решения, които не са идеални, но пък ще са достъпни за много по-широки кръгове от населението - и съответно ще имат много по-голям ефект върху качеството на въздуха. Например стимулиране на задвижването с втечнен петролен газ (LPG, пропан-бутан) или компресиран природен газ (CNG, метан). Противно на широко разпространеното мнение, тези горива не са лишени от вредни емисии. Но са по-чисти от бензина и дизела, особено в случая със CNG. Затова Франция въведе данъчни облекчения за подобни автомобили, а Швеция дори дава директна субсидия от близо 1000 евро за покупката на кола със CNG уредба. А България има едно много голямо предимство в сравнение с тези страни: у нас вече съществува нужната инфраструктура. По брой зарядни станции за LPG страната ни е четвърта в Европа, отстъпвайки само на Полша, Германия и Италия, а по гъстота е на първо място. По гъстота на CNG станциите сме на трето място на континента. Добра основа, върху която да се гради ефективна политика за прочистване на въздуха. Разбира се, няма как да стане с митичните "еврофондове", защото те не позволяват пряко финансиране на конвенционални автомобили. Но това не е спряло Франция и Швеция, нали така?