Последната истинска Alfa: тестваме обновения Stelvio

В наши дни, когато говорим за неща като премиум, спорт и динамика, най-често се сещаме за някоя от германските марки. Но имаше и една епоха в историята на автомобила - и то доста дълга епоха - когато тези неща се свързваха основно с Alfa Romeo.         По времето, когато компанията от Милано привличаше най-престижните клиенти в Европа, Меrcedes беше предимно за вътрешна консумация в Германия, а BMW още дори не правеше автомобили, а мотоциклети.

Днес тестваме една кола, която бе създадена да съживи онази легендарна епоха. Излишно е да ви казваме, че не успя.          Когато за пръв път тествахме Stelvio в началото на 2017, от Alfa ни уверяваха, че очакват след три години да имат половин милион продажби. Вместо това през 2021 италианците не успяха да стигнат и 50 000 автомобила, и то ако включим и втория им модел - Giulia. След сливането на Fiat-Chrysler с Peugeot-Citroen вече е ясно, че песента на Stelvio и Giulia е изпята. От догодина Alfa ще произвежда съвсем други модели, на съвсем други платформи.              Нека го кажем честно: в икономическо отношение Stelvio е истински провал. Означава ли това обаче, че това е лош автомобил? Ни най-малко.

Нашето запознанство със Stelvio преди пет години беше любов от пръв поглед - или по-точно от първия завой. Защото това е автомобил, създаден преди всичко заради удоволствието от карането. Миналогодишният фейслифт, който тестваме днес, ни най-малко не е променил това.

Роберто Федели, инженерът зад този проект, дойде в Alfa от Ferrari, и това веднага си личи. Няма друг кросоувър с толкова бърз и директен волан. Почти няма друг кросоувър с такъв афинитет към завиването на скорост. И със сигурност няма друг кросоувър във високия сегмент, който да се усеща толкова лек.            Stelvio е построен върху отличната платформа на Giulia, но е повдигнат и с по-широка следа. Базовите версии са със задно предаване, но ние тестваме Veloce, с активна трансферна кутия и възможност до 50% от въртящия момент да отива към предните колела. Това е комбинирано с много добре настроено окачване, с двойна вилка отпред и многозвенно отзад. А също и с 8-степенния автоматик на ZF, който все така няма конкуренция на пазара.          След това идва ред на програмата за олекотяване. Тук господства алуминият - от цилиндровия блок до повечето компоненти на окачването. Дори карданът е от въглероден композит, за да се пести тегло. Резултатът от това е, че Stelvio тежи средно със 150 килограма по-малко от аналогично BMW X3, и с над 100 по-малко от Рorsche Macan.

Двигателят е другата област, в която бихте очаквали Alfa да е на висота. Stelvio се предлага и с дизел, и със заетия от Ferrari V6 на версията Quadrifoglio. Но ние тестваме обикновения двулитров бензин с турбо и 280 коня мощност. И ви уверяваме, че няма да ви трябва нищо повече. Това е пъргав мотор с жизнерадостен звук, който с лекота изстрелва тази доста голяма кола от място до 100 км/ч за някакви си 5.7 секунди. Само че не бихме го нарекли особено икономичен. От Alfa сочат 8.9 литра на сто комбиниран разход. Дори при доста спокойно каране обаче ние не успяхме да паднем под 10 на сто.            Споменаването на алуминиевото окачване вече ви е подсказало, че това не е машина за тежък офроуд. Просветът от 165 милиметра също не е в категорията на Land Rover и Wrangler. Но все пак Stelvio е кросоувър със задвижване на четирите колела и ще ви преведе оттам, откъдето обикновена кола не би могла - само трябва да сте внимателни. И ще го направи при доста добър комфорт на возене.              Нямаме забележки и към въшния вид, почти непроменен при фейслифта. Черната решетка, черните лакирани рамки на стъклата, матовите накрайници на ауспусите и червените спирачни апарати допълнително подчертават чара на нашата тестова Alfa.

Естествено, Stelvio не е и без недостатъци. Някои от тях са малки и типично италиански недомислици, като гигантските планки за смяна на скоростите. Толкова големи, че всъщност усложняват достъпа до лостчетата за чистачките и мигача.                      Екранът на мултимедията е пораснал до почти 9 инча, но пак изглежда носталгично малък на фона на конкурентите. Разбира се, ние не сме китайци и не смятаме, че наличието на телевизор на таблото е най-важното качество на един автомобил. И все пак в това отношение Stelvio изглежда леко старомодно.

Иначе мултимедията е интуитивна и бърза, с Android Auto и Apple CarPlay. Теството ни Veloce има двузонов климатроник, аудиосистема с 10 колони, спортни кожени седалки с отопление, спортни педали и декорации от алуминий, три USB порта. Има също подгряване на дюзите за чистачките и на волана. Багажникът побира 525 литра, с електрическа врата е и може да се отваря с крак. Всичко това струва 127 000 лева по ценова листа, или 114 000 лева с отстъпка по времето, когато заснехме този тест.

С две думи, Stelvio е един много добре обмислен автомобил, който компенсира малките недостатъци с много характер. И толкова по-жалко, че ще трябва да се простим с него.

        Можем да кажем със сигурност, че Alfa Romeo няма да изчезне. Доколкото познаваме Карлос Тавареш, новия шеф на Stellantis, в бъдеще компанията ще продава повече, може би по-качествени и по-комфортни, и със сигурност по-съблазнителни като дизайн автомобили.

          Все пак имам печалното чувство, че това ще е лебедовата песен на Alfa от старата школа. Онази Alfa, която никога не е била особено надеждна, никога не е била особено практична или особено изгодна. Но винаги е компенсирала това с  качество, което почти никой друг не притежава: умението да те накара да се чувстваш жив.

Още снимки от теста на Stelvio вижте в ГАЛЕРИЯТА: