Големите автомобилни шефове, които идват от друг свят

Гледайки какво се случва на високите етажи на различните производители, човек би си помислил, че светът на автомобилите е все по-малко свързан със самите автомобили. В миналото начело на производителите бяха хора, които се открояваха със своите технически и инженерни умения. Днес това не е така, тъй като индустрията претърпява бърза трансформация заради електрификация, дигитализация, предоставяне на услуги и еволюция на каналите за продажба. Сега се търсят хора с различни умения, които обикновено нямат нищо общо със света на четирите колела. Именно те трябва да помогнат на компании да се справят с големите предизвикателства.

Последният случай е Джим Роуън - новият главен изпълнителен директор на Volvo, който само преди дни зае мястото на Хакан Самуелсон. Последният е машинен инженер с огромен опит в Scania и Man, като е прекарал живота си сред двигатели, шасита и окачвания на тежкотоварни автомобили и леки автомобили.

В същото време Роуън е получил квалификация в компании като BlackBerry, Ember Technologies и Dyson. Всички те нямат нищо общо с автомобилите. Изборът му е в пълно съответствие с новата мисия на шведската компания, която заяви, че иска да се съсредоточи силно върху дигитализацията и услугите. Именно те ще се превърнат в нейния основен бизнес.

Поглеждайки назад, откриваме друг известен случай, в който компания разчита на главен изпълнителен директор, който не идва от света на автомобилите, но е определен да я ръководи в етап от нейната история. Става дума за Fiat и Серджио Маркионе, който застана начело на италианската марка през 2003 г., превеждайки я през дълбока финансова криза. Той беше избран за поста във Fiat заради работата си з базираната в Швейцария компания SGS, която работи в областта на контрола и сертифицирането. Тя беше на ръба на фалита, но само за 2 години Маркионе я направи печеливша.

Във Fiat нещата се повториха, като Маркионе беше архитектът на сливането с Chrysler през 2014 г., като то беше съчетано с преструктуриране на групата Fiat. Той заложи на връщане на рентабилността, като по тази причина реши да спре производството на Punto, например. А също така и отказа да рестартира Lancia. Тези му решения не се харесаха на мнозина, но се оказаха правилни.

Сред главните изпълнителни директори, които застанаха начело на автомобилен производител, след като натрупаха опит в други области, очевидно е и Илон Мъск. Южноафриканският предприемач и мениджър, който в ранните си работни години се фокусира върху дигитализацията на услугите (известен е случаят с PayPal), решава да инвестира в Tesla. Той е очарован от духа на иновациите на компанията, която е произвела и пуснала на пазара модела Roadster през 2008 г.

Няколко месеца по-късно Мъск застава начело на Tesla и оттогава компанията се развива с бързи темпове. А самият той вече е най-богатият човек на света, като дори не получава заплата за работата си. В същото време обаче Мъск има право да купува акции на по-ниска цена при постигнати резултати.

В света на автомобилите има още няколко подобни примера. Сред тях е Maserati, който януари 2021 г. се ръководи от Давиде Грасо. Преди това той е работил в групата Nike, като е бил главен изпълнителен директор на марката Converse. В същото положение и друг италиански производител на суперколи – Ferrari. Компанията от Маранело се ръководи от Бенедето Виня – 52-годишен с диплома по физика, който 26 години е работил за компании, разработващи полупроводници.

Има и обратният пример и това е Мери Бара – главен изпълнителен директор на General Motors. За разлика от изброените по-горе мениджъри, тя е родена и израснала в света на автомобилите. И точно заради демонстрираните от нея умения е поканена в компании, които нямат нищо общо с индустрията. Бара е Борда на директорите на Университета „Дюк“, на икономическия клуб в Детройт и дори в „Уолт Дисни“.