Tesla Model S срещу Mercedes EQS – кой печели състезанието по аеродинамика?

Кой е най-добрият и най-ефективен начин, за да накарате един автомобил да де движи, като консумира по-малко енергия? Този въпрос е задаван още от пионерите в автомобилната индустрия в края на 19-и век, които по това време се опитват да постигнат максимално възможна скорост от двигатели с малка мощност.

През годините темата за аеродинамиката на автомобилите има своите възходи и падения, като тя беше много важна по време на енергийната криза през 70-те години, но след това беше забравена. В наши дни обаче коефициентът на аеродинамично съпротивление става все по-важен, като това важи особено за електромобилите, при които се прилагат всевъзможни трикове за увеличение на пробег.

Пример за завръщане към търсенето на максимална аеродинамична ефективност идват от два нови електрически автомобила, които се очертават като сериозни конкуренти на пазара. Това са Mercedes-Benz EQS и Tesla Model S (2022), които декларират съответно Cx (коефициент на съпротивление) от 0,20 и 0,208. Това са и най-добрите резултати сред серийните модели.

Всъщност, Cx показва само ефективността на формата на автомобила. Тази стойност определя аеродинамичното съпротивление на всяко тяло (в случая автомобил) и следователно ефективността на неговата форма, независимо от размера. За производителите Cx е възможност да рекламират своите коли, като през през годините той намалява все повече и повече благодарение на многобройните усъвършенствания на формата и детайлите както на каросерията, така и на долната част на купето.

Достатъчно е да се каже, че преди няколко десетилетия най-аеродинамичните автомобили бяха Mercedes-Benz S-Class от 1998 г. (Cx 0,27), Opel Calibra (Cx 0,26) и първата Honda Insight от 1999 г. (Cx 0,25). Излезлият в ограничен тираж Volkswagen XL1 достигна Cx от 0,186, което е изключително постижение, но то е не е далеч от това на двата вече споменати съперника Mercedes-Benz EQS и Tesla Model S.

Статистически погледнато, Mercedes-Benz EQS има по-добър Cx – 0,20, като това се отнася за версията със задно задвижване EQS 450+. При обновената Tesla Model S (моделна година 2022), която е със задвижване на четирите колела, резултатът е 0,208, като по този показател тя изпреварва със съвсем малко EQS 580 4MATIC – 0,209.

Всъщност външните разлики между двата Model S – стандартен и Plaid, са ограничени до малко карбоново опашно крило за Plaid. Както при EQS, електромобилът на Tesla също се възползва от всички необходими мерки за оптимизиране на въздушните потоци и ефективността на формата. Това са броните, затворената решетка и изравнените фарове, прозорците и външните дръжки, както и изследването на въздушните вихри, които се образуват под и около автомобила.

За да се разбере обаче кой от двата автомобила е най-аеродинамичният, е необходимо да се направи допълнителна оценка, като се умножи Cx (коефициент на аеродинамично съпротивление) по предната повърхност (сечение) на автомобила, изразено в квадратни метри. Така се получава SCx или правилното “аеродинамично съпротивление" (CdA на английски, CwA на немски), като то е посочено като площ в квадратни метри. Тази стойност изразява по-точно ефективността на автомобила при разделянето на въздуха, тоест – съпротивление срещу движение напред.

При Tesla Model S предната част е с площ 2,35 квадратни метра, която се умножава по коефициента на аеродинамично съпротивление Cx – 0,208, за да се получи Scx от 0,488 квадратни метра.

За сравнение при Mercedes-Benz EQS 450+ се получава SCx от 0,502 кв.м. - 0,20х2,51 кв.м., а при Mercedes-Benz EQS 580 4MATIC резултатът е 0,524 кв.м. - 0,209х2,51 кв.м. А това означава, че Tesla Model S печели предизвикателството, благодарение на по-компактната си предна повърхност, както и на по-ниската височина.

Къде обаче се класират двата луксозни автомобили в сравнение с моделите от миналото, ако и при тях бъде изчислен SCx? Оказва се, че някои компактни машини са успели да получат още по-добри аеродинамични характеристики.

Модел SCx Cx Предна зона

Volkswagen XL1 (2013) 0,279 кв.м. 0,186 1,50 кв.м.

General Motors EV1 (1996) 0,347 кв.м. 0,19 1,83 кв.м.

Honda Insight (1999) 0,472 кв.м. 0,25 1,89 кв.м.

Mercedes A-Class Sedan 0,481 кв.м. 0,22 2,19 кв.м.

Mercedes CLA Coupe (2013) 0,49 кв.м. 0,22 2,22 кв.м

Opel Calibra (1989 г.) 0,501 кв.м. 0,26 1,93 кв.м.

Audi A4 2.0 TDI ultra (2015) 0,506 кв.м. 0,23 2,20 кв.м.

Porsche Taycan 0,512 кв.м. 0,22 2,33 кв.м.

BMW 520d EfficientDynamics (2017 г.) 0,517 кв.м. 0,22 2,35 кв.м.

Mercedes A-Class 0,547 кв.м. 0,25 2,19 кв.м.

Mercedes S-Class 0,55 кв.м. 0,22 2,50 кв.м

Сред тях определено изпъква все още неподобреният рекорд за произвеждан и в момента сериен автомобил на Mercedes-Benz (седан) – 0,481, докато постижението на лидера VW XL1 (на снимката), който беше произведен в ограничен тираж, едва ли някога ще бъде подобрено..