"Кола за всеки джоб и за всяка цел": под този девиз Алфред П. Слоун навремето превърна General Motors в най-големия производител на автомобили в света, а самия автомобил - в нещо общодостъпно. Притежаването на лично превозно средство даде на хората невиждана дотогава свобода, промени из основи трудовия пазар, увеличи конкуренцията между работодателите, разви изцяло нови индустрии, начело с масовия туризъм. Но днес все повече изглежда, че песента на личния автомобил е изпята. Просто защото девизът на Слоун вече не е в сила.
Дори и в заможните западноевропейски страни мнозинството хора не могат да си позволят нови автомобили. Какво ги очаква, когато днешните достъпни бензинови и дизелови коли втора ръка изчезнат от пазара?
Автомобилите поскъпнаха драстично в последните десетина години. Ако през 2010 една малка градска кола в сегмент В (Ford Fiesta, Opel Corsa) струваше около 20 000 лева, днес е над 30 000 лева. В С-сегмента, наричан още "класа на Golf", доскоро можехте да имате прилично оборудван автомобил за 30 000 лева. Сега границата е около 40 000 лева. Най-достъпните седани в D сегмента започваха от 40 000 лева, сега са над 50 000. И така нататък.
Поскъпването на колите надминава в пъти обичайния ход на инфлацията. А, според единодушното мнение на експертите, това е само началото. Ето десетте основни фактора, които ще оформят бъдещето на личния автомобил.
11 причини да се сбогуваме с евтините коли (ГАЛЕРИЯ):
Какъв е изводът от всичко това? Неособено радостен за онези, които обичат колата си: в бъдеще в Европа ще е сложно и драстично по-скъпо да се притежава личен автомобил. Той ще бъде изместен от схеми за наемане, споделяне, абонаментно ползване. Точно както казваше Остап Бендер, безсмъртният герой на Илф и Петров: автомобилът не е разкош, а превозно средство. Като всяко нещо в живота, и това си има своите плюсове и минуси. Но все пак в заключение искам да ви оставя да помислите върху един цитат от есе на големия английски писател Джеймс Балард, писано още през 1971. В него той казва: "Колата, каквато я познаваме, си отива... И аз съжалявам за нея, защото, като истински старомодна машина, тя крепи една истински старомодна идея: свободата. Що се отнася до неща като замърсяване, шум и човешки живот, цената на тази свобода може да е висока. Но автомобилът, благодарение на самия хаос и объркване, които причинява, може би удържа безмилостното разпространение на контролираното, електронно общество".
* Статията на Константин Томов първоначално е публикувана в списание Bloomberg BusinessWeek Bg