Защо селекторът на автоматика стана толкова малък?

Само допреди десетина години на всички автомобили с автоматична скоростна кутия можеше да се види голям лост за смяна на предавките. Той се премества с известно усилие, като водачът трябва да го дръпне към себе си, за да активира режим „D” (движение). Освен това, големият размер на дръжката я превръща в идеално място за почивка на дясната ръка. Сега обаче много автомобили се произвеждат с малки електронни селектори, които при премиум-моделите напомнят на превключватели от игрова конзола. Защо се прави това и кой вариант е най-добрият за автомобила в крайна сметка?

От средата на миналия век селекторите за автоматична скоростна кутия са придобили два вида на дизайн. На американските автомобили често се използва схема с монтирана на кормилната колона дръжка. Селекторът е поставен под волана и от него излизат пръти към автоматичната скоростна кутия, която е разположена надлъжно зад двигателя в специален тунел, приблизително между краката на водача и пътника.

Липсата на селектор на централния тунел направи възможно освобождаването на допълнително пространство в купето, като то се използва за настаняване на още един пътник. Затова американците поставят на първия ред широки дивани за трима души, които предлагат завидна функционалност.

Дългата дръжка под волана обаче също има недостатъци. По време на завъртане на кормилото водачът може да я докосне и така да превключи от режим „D” на неутрален и дори по-лошо – на задна скорост („R”). Така ще бъдат причинени сериозни щети по трансмисията.

Европейската автомобилна индустрия е избрала различно място за селектора на автоматичната скоростна кутия. Лостът за смята на предавките се поставя на централния тунел между седалките. Причината е, че в Европа се правят предимно малки коли и няма място за трети човек на предния ред, а селекторът на пода позволява да се опрости комуникацията с кутията и да се намалят разходите за конструкцията.

По-късно изискванията за безопасност се промениха и дори при големи автомобили вече не се препоръчва да се поставя място за още един пътник отпред. Централното разположение на селектора за автоматичната скоростна кутия беше признато за успешно и в началото на 90-те години много производители на автомобили започнаха да копират европейската схема.

Селекторът между седалките обаче също не е перфектен. Той има механична връзка с кутията чрез кабел, който е свързан с подобен лост в недрата на кутията. Следователно ходовете на лоста се правят да бъдат големи, за да се изключи случайно превключване от едно положение в друго. На лоста е поставен фиксатор, който го заключва в едно или друго положение и отваря ключалката на релето, което се задейства при натискане на педала на спирачката. Когато предпазителят изгори, релето излиза от строя и е невъзможно да се активира кутията. Понякога кабелът прегрява или замръзва през зимата (когато попадне вода), което затруднява смяната на предавките.

Като цяло решението на проблемите с надеждността се вижда в създаването на напълно електронни селектори. Сред по-масовите превозни средства такива трансмисии се появиха за първи път на моделите BMW и Land Rover. Първите (на снимканна) се отличаваха с необичаен селектор във формата на малък джойстик, подобен на този на игрална конзола. Дръжката му се движи лесно и разстоянията между позициите на режимите обикновено липсва. Режимите се избират чрез последователно мърдане на селектора напред или назад. Положението „P” (паркинг) се задава с отделен бутон.

При всъдеходите на Land Rover (на снимката отдул) и на седаните на Jaguar дръжката е заменена с въртяща се шайба, подобна на тази на пералня. Завъртането по посока на часовниковата стрелка помага за избера и активирането режимите на движение. Тези електронни кутии имат много предимства пред аналоговите механични селектори.

На първо място, те са много по-надеждни, тъй като нямат триещи де механизми. Командите се изпращат по проводниците. Селекторът се движи лесно и не изисква много усилия от водача, а електронният джойстик заема малко място. Така дизайнерите успяват да превърнат цялото пространство между предните седалки в органайзер с държачи за чаши и контейнери за мобилен телефон, безжично зареждане, място за ключове, кабели, USB конектори и други джаджи.

Селекторът намалява с всяко ново поколение на определен модел. Например, на обновеното Volvo XC60 (на снимката онзул) той се превърна в клавиш с размери на кибритена кутия. Основната характеристика на електронния селектор е, че той предотвратява възможното включване на задна предавка, когато колата все още не е спряла и се движи напред. Подобно решение  е възможно на машини с аналогов селектор и често води до претоварване на преобразувателя и сериозен риск от повреда на трансмисията. Електрониката просто игнорира случайното натискане на селектора.