По-голямата част от човечеството вероятно следи с известно недоумение все по-тревожните съобщения за недостиг на микрочипове, идващи от най-различни индустрии: от автомобилната до производителите на електрически четки за зъби. Този недостиг блокира производства, затваря цели заводи, увеличава драстично цени и води дотам, че за някои отделни стоки вече има записване, многомесечно чакане и лимит върху броя на покупките, точно като при развития социализъм.
Произведени, но недоокомплектовани автомобили очакват доставка на интегрални схеми. По оценка на IHS Markit през тази година заради недостига на чипове ще бъдат произведени с 1.3 милиона нови коли по-малко от предвижданото
Недоумението произлиза от факта, че тази криза с полупроводниците се очерта още миналото лято и оттогава само се задълбочава, като много анализатори не виждат изход от нея по-рано от 2023 година. За нормалния жител на планетата това е наистина странно: защо тогава не произвеждат повече? Защо не въведат трети смени, не построят нови заводи? Още повече, че и политическа подкрепа не липсва: ЕС и Китай вече обявиха програми за насърчаване на този тип производства, а в САЩ новият президент Байдън иска да отдели за целта колосалната сума от 37 милиарда долара. Какво тогава пречи проблемът да се реши в най-кратки срокове?
12 неща, които не знаете за микрочиповете (ГАЛЕРИЯ):
Това е именно прословутият закон на Муур, формулиран преди половин век от Гордън Муур, съооснователя на Intel. Законът гласи, че броят транзистори, които можеш да побереш върху един микрочип, ще се удвоява на всеки две години.
Но цялата тази миниатюризация си има и своята цена. Производството на микропроцесори става все по-сложно и все по-скъпо - по оценка на CNBC оборудването на една съвременна фабрика не пада под 15 милиарда долара. При това инвестицията е от рисковите: достатъчно е някой от конкурентите ти да направи нова стъпка в миниатюризацията, за да направи твоите продукти напълно ненужни.