Само допреди два месеца съдбата на една от най-обичаните италиански марки изглеждаше предрешена. Lancia, основана още през 1906, но сведена в ерата "Маркионе" до един-единствен модел (Ypsilon) и един-единствен пазар (италианския), се очертаваше като най-вероятната първа жертва на поголовните съкращения след сливането на Fiat-Chrysler с PSA Peugeot-Citroen.
Но после изведнъж небето над Lancia просветна. Карлос Тавареш, новият шеф на обединената компания Stellantis и сам бивш рали пилот, обяви, че италианската марка ще е приоритетна за него. А в средата на февруари се появиха дори съобщения, че компанията се подготвя през 2025 да възроди може би най-емблематичното име в историята на Lancia: Delta.
Отсега знаем само, че тя ще дели платформа с Peugeot 308, DS 4 и бъдещата нова Alfa Romeo Giulietta. Дали ще напомня на легендарното първо поколение на Delta, което владееше рали трасетата и стените на момчешките стаи през 80-те? Или, напротив, ще е посредствен опит да се използва старата слава, каквито бяха второто и третото поколения на Delta? Само времето ще покаже. Но си струва да припомним, че даже онази митична първа Delta започна живота си доста безлично и едва в седмата година от живота си наистина блесна. Eто накратко нейната история.
Удивителната история на Delta HF Integrale (ГАЛЕРИЯ):
HF 4WD ползва и някои решения от Delta S4, разбира се. Тя има отворен преден диференциал и Torsen отзад, а ги свързва централен диференциал Ferguson с вискомуфа. Двигателят с работен обем 1995 куб. см произвежда 165 конски сили благодарение на турбокомпресора Garrett T2. Ускорението от 0 до 100 км/ч отнема само 6.4 секунди.
Колата все още не е идеална: калниците ограничават размерите на гумите и на спирачките, ходът на окачването е малък, обслужването е трудно заради напречния двигател и малките размери.
Но конкурентите са доста по-назад: на Mazda 323 и Ford Sierra XR4x4 не им достига мощност, а Ford Sierra RS Cosworth, BMW M3, Opel Kadett GSi и Renault 11 Turbo нямат 4х4 задвижване. В дебютния си сезон Delta HF 4WD печели осем от 11 старта и титлата при пилотите за Юха Канкунен (макар че в края на сезона финландецът, недоволен от явното фаворизиране на италианския му съотборник Мики Биазион, напуска).