Как в Съветския съюз направиха гума с 250 000 км живот

В наши дни средният живот на една автомобилна гума, преди протекторът да се износи преклено много, е около 40 000 километра. И това е доста добър напредък спрямо началото на 80-те, когато гумите едва издържаха и 32 000 км. Но от правилото има и изключения: в Съветския съюз още в края на 50-те са разработени гуми, издържащи до 250 000 километра. Ето тяхната история.      Гума РС на Ярославълския завод, оцеляла до наши дни

  В края на 50-те броят на автомобилите по съветските пътища се увеличава и икономиката най-после започва да се съвзема след войната. Но това води и до сериозен глад за каучук. Страните, които са основни производителки на каучук, се оказват все отвъд желязната завеса (това е и едно от обясненията за настойчивия интерес на СССР към Виетнам през следващото десетилетие). Икономическото възстановяване е спъвано от постоянния остър недостиг на гуми за автомобили и особено за камиони.          В тези условия на заводите за гуми, като този в Ярославъл (Ярак), е възложено да търсят начини не само да засилят производството, но и да подобрят продукта. През 1959 e показан прототип, а през 1960 започва производството на гумите от експерименталната серия РС, създадена под ръководството на П. Шаркевич. Тя е не само радиална - голяма новост за съветското производство по онова време - но и със заменяеми протектори.     Статия за проекта в списание "За Рульом" от 1963, започваща, разбира се, с изречението: "От ден на ден се разширява съревнованието на масите, вдъхновени от величествената програма за построяване на комунизма в нашата страна"

На практика външната повърхност на тази гума е гладка и с три дълбоки улея. Върху тях се надяват три пръстеновидни протектора - с метален кордаж от вътрешната страна и с нормална шарка от външната. Заради използваната по-твърда смес тези протектори издържат по-дълго - по 70-90 хиляди километра. А когато се износят, се подменят само те, а останалата част от гумата остава в употреба. Икономията на каучук е огромна. Освен това заменяемите протектори дават гъвкавост на камионите, защото има два типа - с шарка за офроуд, и с шарка за твърди настилки. Не е тайна, че асфалтовите пътища не са доминиращият вид в СССР, така че тази опция е доста полезна. Самата подмяна не е твърде сложна - просто изпускаш въздуха от гумата, смъкваш стария протектор, наместваш новия и я напомпваш.     Гумите РС са предназначени най-вече за камиона ГАЗ-51 - гръбнака на съветското стопанство от онова време

Заводът произвежда над 50 000 комплекта гуми РС. В една възторжена статия от 1963 година списание "За Рульом" докладва, че в изпитанията върху камиони по трасето Москва - Харков - Орел - Ярославъл гумите са издържали средно по 120 000 км, а някои - цели 256 000 километра.  

Самата идея за заменяем протектор не е нова - подобни експерименти са правени във Великобритания и Франция още в края на XIX век. И са изоставени по простата причина, че динамичните качества на гумата неизбежно се влошават. Така е и с ярославълските РС-ки - шофьорите на камионите изрично са предупредени да спират плавно и да не допускат поднасяне и претоварване в завоите. Освен това бордът на гумите често се поврежда от претриване. Въпреки всичко компромисът си струва - по-добре да закараш стоките си бавничко, отколкото да киснат в склада, докато камионите стоят без гуми. Едва когато доставките на каучук от Виетнам са уредени, проектът на Шаркевич полека е изтикан на заден план и забравен.