Тази година купето с емблемата на морския дявол празнува своя полувековен юбилей. Диапазонът на неговото присъствие се простира от брега на германския Балтийски регион до американския бряг на Тихия океан. Бащата на "рюселсхаймския скат" е главният дизайнер на Opel Джордж Галион.
Една съботна утрин през 1969 г. Галион се качва на самолета за тайна мисия в Париж. Американският дизайнер на Opel има среща с екипа на легендарния френския изследовател на световния океан Жак-Ив Кусто. "Бяхме избрали името Manta (морски дявол). Тогава беше модно автомобили да се кръщават с имена на животни. Ford Mustang и Corvette Stingray се радваха на голям успех в САЩ. Подобна кола по европейски маниер стана Manta. Само за десет дни трябваше да нарисуваме емблемата за новия модел, но нямахме подходящи скици", разказва Галион, 51 години след мисията си в Париж.
След като пристига във френската столица Галион започва да изучава фотографиите на Кусто. Преглежда ги с часове, докато най-накрая намира снимка, на която гигантският морски дявол е заснет отдолу на фона на ярката повърхност. Да! Точно това, от което има нужда! Страхотен кадър! Така Opel Manta получава своята индивидуалност и хромираната емблема под формата на скат върху предните калници.
Премиерата на спортното купе с емблемата на морския дявол е през септември 1970 г. Колата е представена на брега на Балтийско море в Тимендорфер-Щранд. За компанията Manta e крачка към неизследвана територия. "Автомобилът, който показваме днес, не се противопоставя на старите модели, а допълва актуалната ни гама и отговаря на новите изисквания на пазара", се казва в прессъобщението на Opel от премиерата.
Новият, шикозен и спортен Manta напълно съответства на духа на своето време. Атрактивното купе за пътуване с цялото семейство се радва на голяма популярност. Демонстрира индивидуалност, а уникалните му форми и линии перфектно съвпадат с желанията на клиентите. За първата пълна година на продажбите, само в Германия, Opel реализира 56 200 бройки. Общо от модела са произведени 498 553 екземпляра.
Manta разделя шасито, окачването и двигателите с модела Ascona. Автомобилът е оборудван с нов 1,6-литров четирицилиндров двигател с мощност 68 к.с., а в модификацията S, моторът развива 80 коня. Най-мощният двигател в купето е четирицилиндровият 1.9 S с мощност 90 конски сили, който също така се инсталира на Opel Rekord. От 1972 г. базовото изпълнение на модела се предлага с 1,2-литров двигател с мощност 60 к.с. През ноември същата година гамата е допълнена от Manta Berlinetta с богато оборудване - спортен волан, отопление на задното стъкло, халогенни фарове, тапицерия от винил на тавана и други.
За 5 години производство на модела са пуснати многобройни специални версии: Holiday, Plus, Swinger и Sommer Bazar, с богато оборудване и на изгодна цена. През 1974 г. се появява Manta GT/E с 1.9-литров двигател, оборудван със система за впръскване на Bosch L-Jetronic и мощност от 105 к.с. Следвайки тенденциите по онова време, хромираните декоративни елементи в Manta GT/E са заменени с матови в черен цвят. През април 1975 г., малко преди премиерата на Manta B, излиза последната специална версия - Black Magic, базирана на GT/E и боядисана в черно с оранжеви графични елементи отстрани.
Малко след това е премиерата на второто поколение на модела - Opel Manta B. Германският бранд добавя едновременно два варианта на каросерията към моделната си гама - купе, а от 1978 г. и хечбек CC (Combi - Coupé) с издължена задна част на каросерията и задна врата. Продължителната популярност на Manta B превръща този модел в особено събитие в над 120-годишната история на Opel. Нито един моделите не се задържа на пазара толкова дълго време без промени като Manta B - второто поколение се произвежда до 1988 г. и от конвейера слизат общо 557 940 бройки.
Както и преди, купето дели обща платформа, окачване и трансмисия със седана Ascona. Асортиментът от четирицилиндрови двигатели в Manta B през целия производствен период на модела включва 14 варианта с работен обем от 1,2 до 2,4 литра и мощност от 55 до 144 к.с. Постоянно произвежданите нови модели и двигатели допълват и разширяват гамата, спирайки остаряването й. Добре познатите съкращения на вариантите за оборудване като SR, Berlinetta, GT, GT/J и GT/E са тясно свързани с Manta B. През 1979 г. нови двигатели с горно разположен разпределителен вал сменят старите със странично разположение на вала. Топ моделът GT/E развива 105 и 110 к.с. със своя 2-литров двигател и през 1984 г. е преименуван на GSi.
Най-редкият и най-мощен представител на второто поколение е Manta 400, показан на автомобилния салон в Женева през 1981 г. Цифровото обозначение в името посочва броя на произведените копия, необходими за усъвършенстването на състезателния автомобил от Group 4. Manta 400 е оборудван с 2,4-литров четирицилиндров двигател с два горно разположени разпределителни вала, с четири клапана на цилиндър и мощност от 144 коня. През 1984 година Ги Колсул и Ален Лопес спечелиха с него победата на рали Париж-Дакар при автомобилите без задвижване на четирите колела и заеха 4-то място в общото класиране след три модела 4х4.
Последните две версии на Manta B са топмоделите GSi и GSi Exclusiv, произведени в малък обем от тунинг студио Irmscher. Общите продажби на Manta A и B надхвърлиха един милион копия - наистина добър улов!
Снимки: Opel