Рама или самоносеща конструкция? Тази дилема строи пред автомобилните производители почти 100 години - още откакто Lancia прави първите опити с конструкция тип монокок в своята Lambda (1922), и после Citroen я въвежда в своя Traction Avant (1934). Постепенно двете основни философии в автомобилостроенето си намериха своите ниши - самоносеща конструкция за леките автомобили, рама за по-сериозните офроудъри и пикапите, предвидени да носят тежки товари.
Lancia Lambda (1922) - първият автомобил в историята със самоносеща конструкция, макар и по-различна от съвременните ни схващания
Но нашествието на кросоувърите промени този деликатен баланс. Все повече SUV модели започнаха да се отказват от рамата в полза на монокока, и днес тя остава само при някои последни мохикани.
Ако се чудите каква е разликата между двете, ето я накратко: при автомобилите на рама има отделно шаси, което носи окачването и цялата тежест, и върху което се монтират двигателят и купето. При самоносещата конструкция, както подсказва името, окачването и цялата тежест се носят от самото купе.
Вариантът с рама може да носи повече тежести и да тегли повече, а и е по-добър за офроуд заради по-голямата си устойчивост на странично усукване. Тъкмо тези качества обаче влошават пътното поведение на нормални пътища, а и теглото е по-голямо. Освен това автомобилите със самоносеща конструкция имат повече зони, които да поглъщат енергията при удар, и съответно са по-безопасни. Затова моделите с рама намаляват от година на година. Подбрахме най-популярните от тях, които все още са в продажба - без обаче да броим пикапите, при които рамата ни най-малко не е застрашена.
10 от последните автомобили с носеща рама (ГАЛЕРИЯ):
Това се дължи именно на оригиналната конструкция с носеща рама, в която са вградени батериите. Тя обаче не е от стомана, както при повечето други модели в нашата подборка, а от специална алуминиева сплав. Купето върху нея пък е изградено от въглероден композит, така че компенсира тежестта на батериите и електромотора.