Mazda CX-30: тестваме революционния двигател Skyactive X

Преди петнайсетина години думите "компактен кросоувър" звучаха непознато и интересно. Но днес на пазара има толкова много такива модели, и те дотолкова си приличат, че, признаваме си честно, на моменти ни е трудно да измислим какво да кажем за поредния.

ЕТО ВИ ОБАЧЕ И ЕДНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ. Новата Mazda CX-30 се отличава от пълчищата конкуренти по две много съществени неща. Ако познавате досегашната гама на Mazda, името сигурно ще ви озадачи. Това е кросоувър на базата на Mazda 3, малко по-голям от CX-3 и малко по-малък от CX-5. Логично би било да се казва CX-4, но понеже това име вече е заето от един друг модел, продаван само в Китай, японците са добавили една нула.

В размерите и пропорциите няма нищо изумително. На пазара има доста други кросоувъри, които ще ви предложат същите габарити и дори повече товарно пространство от 430-те литра при CX-30.

НО МНОГО МАЛКО ОТ ТЯХ МОГАТ да ви предложат същия дизайн. В това отношение Mazda от години е далеч пред другите японски производители; CX-30, която въвежда новото поколение на прословутия Кodo стил, вдига летвата още мъничко.

И, нетипично за японска кола, впечатлението не се разваля, щом влезете вътре. Тъкмо напротив. Мека синтетична кожа, дискретни хромирани елементи, нито помен от толкова модерния лъскав пиано лак - това е един от най-стилните интериори, в които сме имали удоволствието да седим напоследък. Материалите са отлични на пипане. Дигиталните инструменти, вместо да заслепяват с всички цветове на дъгата, светят в елегантно бяло. Близо 9-инчовият екран на информационната система не е просто боднат върху таблото, а е умело вграден в своя собствена ниша. Височината му е под обичайната, но пък компенсира с приятна графика и с много удобен въртящ уред за управление, почти като в BMW. Въобще отвътре тази кола спокойно може да се мери с надменните типове от премиум сегмента.

Седалките са удобни, макар че на задната няма чак толкова много място. Шофьорската позиция е отлична, воланът е прецизен и с точно толкова тежест, колкото е нужно. Изобщо това е много, много приятна за каране кола. Единственото изключение е шестстепенният автоматик. Той си върши надеждно работата и по думите на Mazda никога няма да иска каквото и да било обслужване. Но не е от най-пъргавите. Ако сте от по-динамичните шофьори, по-добре се спрете на ръчната трансмисия, към която нямаме никакви забележки.

CX-30 ИМА СЕРИЙНО ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ системи за сигурност, включително радарен круиз контрол, системи за разпознаване на знаци и пешеходци, предупреждение за странично движение при излизане от паркинг и така нататък. Всички работят надеждно, ако не броим една досадна дреболия: оглушителните и дори стряскащи аудиосигнали на системите. В същото време звукът за мигачите е толкова приглушен, че при включено радио не се чува.

Базовата CX-30 е с предно предаване, но ние тестваме автомобил със задвижване на четирите колела. Електромагнитният многодисков съединител може да прехвърля до 50 процента от въртящия момент към задните колела и се допитва до сензорите 200 пъти в секунда, за да прецени кога да го направи. С едва 17.5 сантиметра просвет, тази Mazda не е офроуд звяр. Но в дълбокия сняг над Бели Искър не срещна абсолютно никакви затруднения.

НАЙ-СЪЩЕСТВЕНАТА РАЗЛИКА С ОСТАНАЛИТЕ в сегмента обаче се крие под капака. CX-30 се предлага с обикновен бензинов агрегат със 122 коня, както и с дизел. Но това тук е нещо като комбинация от двете - революционният нов Skyactive X двигател на Mazda. Компании като General Motors и Мercedes се мъчиха да създадат такава технология с десетилетия, преди да се откажат. Mazda най-после успя.

При класическия бензинов мотор сместа от гориво и въздух се възпламенява с искра от свещите. При дизелите няма нужда от свещи - горивото се компресира до степен, при която самото налягане го запалва. Това осигурява по-нисък разход и голям въртящ момент още от ниските обороти. Но понеже дизелът изгаря бавно, такива агрегати не могат да развиват много високи обороти. В същото време технологията изглеждаше неприложима за бензина, защото той се възпламенява много по-лесно и няма как процесът да се контролира, за да се избегнат нежелани детонации.

ВСЪЩНОСТ ДОСЕГА НЯМАШЕ КАК, защото от Mazda са измислили начин. При Skyactive X горивото се компресира. Частица от секундата преди да се самовъзпламени, в горната част на цилиндъра се впръсква нова капчица гориво и свещта я запалва. Резултатът е двигател, който работи на принципа на дизелите, но с бензин. Той дава доста въртящ момент още от ниски обороти, но може да се развърта и до високи. А при големи натоварвания просто сменя цикъла и действа като нормален бензинов агрегат. Технологията му позволява да работи с доста бедни смеси и съответно да пести гориво. Помага и добавената от Mazda мека хибридна система, която рекуперира енергия при спиране и после захранва с нея различните агрегати.

В РЕАЛНИЯ ЖИВОТ ТОВА Е много приятен мотор, с всички плюсове на атмосферните агрегати, но с повече пъргавина. Характерните за дизелите вибрации са почти недоловими. Колкото до разхода, обявените от японците 5.6 литра на сто изискват самурайска дисциплина. При нормално каране, поравно в града и извън него, постигнахме малко под 7 на сто. Планинските снимки с доста офроуд в снега го качиха до 10 литра на сто. Което пак е доста добре за висока кола с 4х4 и 180 коня.

Количеството нови технологии тук се отразява и на цената. Обикновена бензинова CX-30 с предно предаване започва от 46 000 лева, което не е зле, защото серийното обоудване включва всички системи за сигурност, head-up дисплей, голямата навигация, климатик, автоматични светлини и чистачки, радио с USB и Bluetooth.

Но за Skyactive X с автоматик и 4x4 летвата се вдига до 64 000 лева, а с аудиосистемата Bose и още няколко глезотии клони към 70 хилядарки. Което е солено за една компактна семейна кола. Но може и да е направо изгодно за толкова сериозен технологичен пробив.

Още снимки от теста на CX-30 вижте в галерията: