Двигатели с шест цилиндъра, подредени в редица, се отличават с изключително високо спокойствие на работа и сравнително нисък разход на гориво в сравнение с V-образните агрегати. За разлика от четирицилиндровите мотори те не трябва да бъдат принудително пълнени, което означава по-дълъг живот. Тяхната конструкция е по-сложна. Освен това напречното им вграждане е на практика невъзможно, което позволява да намират място надлъжно под капака на относително по-големи автомобили.
Начинът на работа на редовите шестцилиндрови двигатели е идентично с това на четирицилиндровите. Две бутала извършват едно и също движение. При шест цилиндъра това са бутала номер 1 и 6, 2 и 5 и 3 и 4. Рамената на коляновия вал са изместени по различен начин. Ъгълът между тях е 120 градуса. Освен това главните и мотовилковите лагери имат различна широчина.
Двигателят работи на три нива. Две мотовилки са поставени от двете страни на един основен лагер. Двигателят разполага и с 13 биелни лагера и 26 биели, в случай че лагерите са разделени. Най-често срещаната последователност на палене е 1-5-3-6-2-4.
Редовите мотори с шест цилиндъра са все по-рядко срещани. Шестцилиндрови двигатели с висока мощност над 400 к.с. се монтират в спортни автомобили и автомобили от високия клас. На пазара съществуват стари автомобили с редови шестцилиндрови двигатели като Fiat Dino Spider от 1967 г. със 160 к.с.
В момента редови шестцилиндрови двигатели използват марките BMW и Mercedes. Едно от предимствата на редовия двигател е възможността да бъде използван модулно, като части от лего. Един цилиндър обикновено е с обем 500 куб. см. и в зависимост дали двигателят е три-, четири- или шестцилиндров, обемът е 1,5, 2 или 3 литра.
Снимки: BMW