Днес Бил Гейтс е по-известен като филантроп и човек, инвестиращ в технологии, които подобряват качеството на живот на всички хора по света. В далечните 80-те години на миналия век обаче, той се интересува и от автомобили с голяма колекционерска стойност - по специално от Porsche 959.
От тази кола са произведени само 292 бройки и в онези години тя е своеобразен изложбен експонат на колела, които демонстрира възможностите на немската компания. Колекционери от различни части на света искат да си я купят и Гейтс не прави изключение. След като успява да се добие с нея обаче, единият от основателите на Microsoft (другият е Пол Алън) не подозира, че ще изминат над 10 г., преди да успее да я подкара.
Уловката е, че точно по това време, а и малко по-рано, европейските автомобилни производители забелязват увеличение в броя на колите, които американските клиенти внасят от Стария континент в САЩ. Поради разликата в стойността на долара и европейските валути, по това време за американците е много по-изгодно да си купят кола например в Германия, отколкото от щатски дилър, продаващ чуждестранни автомобили, и да си я докарат у дома. От такъв "сив" внос в средата на 70-те години концернът Mercedez-Benz губи около 300 милиона долара. Поради това ръководството му, заедно с други европейски автомобилни производители апелират към правителството на САЩ да затегне закона и да забрани "сивия" внос на автомобили от Европа в "страната на неограничените възможности".
В резултат на това през 1988 г. е подписан законът "За нормите за безопасност на превозните средства" или, както добива популярност сред хората - "Правилото на 25-те години“. Той налага ограничения върху "сивия" внос, тъй като автомобилите, произведени за европейския пазар, вече не се считат за безопасни в САЩ. В случая с повечето автомобили забраната за внос е валидна докато тези коли не "навършат" 25 години. Откъдето й популярното име на закона.
Какво общо обаче има Бил Гейтс с цялата тази работа? Оказва се, че той купува в Германия своя заветен Porsche 959 (който не се произвежда за американския пазар) точно в годината, когато законът влиза в зила. И когато автомобилът е доставен на пристанището в Сиатъл, митническите власти го конфискуват. Г-н Гейтс, разбира се, не иска да чака четвърт век, за да се качи за първи път зад волана на колата си. Поради това заедно с група съмишленици, сред които Пол Алън и комика Джери Зайнфелд, които също си купуват такова Porsche, създава "специална автомобилна коалиция" и започва да преговаря с правителството.
След 11 години ходене по мъките и похарчени милиони долари, те успяват да си извоюват приемане на поправка в закона за колекционерски и изложбени коли. Поправката освобождава някои внесени от Европа автомобили от прилагането на правилото за 25-те години, ако те могат да бъдат причислено към такива, които имат "историческа" или "технологична" стойност, както и ако успешно са преминали тест за нивото на емисиите отработени газове.
От купуването на това Porsche 959 и приемането на поправката изминават 13 години и Бил Гейтс най-сетне успява да подкара своя автомобил. А пък тези американски колекционери, които днес не трябва да чакат четвърт век, за да сторят същото с внесените си от Европа коли, знаят на кого трябва да са благодарни.