От години се наслагва мнение, че автомобилите, карани в Северна Америка се различават значително от тези на останалите континенти, най-вече в Европа. Факт е, че през 60-е, 70-те и 80-те години на миналия век зад океана потребителите масово залагаха на различен тип превозни средства, най-вече заради ниските цени на гориво.
Твърди се, още колите в САЩ са по-малко надеждни и отстъпват значително на конкурентите си. Дали наистина е така? Отговор на този въпрс дава изданието Motor Trend, което се опитва да разграничи митовете и реалностите по темата.
1. Японските коли са по-компактни и по-икономични
В случая един срещу друг се изправят Nissan GT-R и Chevrolet Corvette. Японецът е с около половин тон по-тежък и харчи с 15% повече от американския си колега. Освен това е и доста по-скъп - GT-R струва 99 900 долара, а Corvette стартира от 60 900 долара.
Нека вземем компактните хибриди, които са доста популярни зад океана. Последният тест за икономичност показва, че в този клас Toyota Prius отстъпва на Volkswagen Jetta. При субкомпактните модели лидер по нисък разход на гориво е BMW i3. Какво излиза - немците печелят пред японците, които десетилетия наред бяха без конкуренция.
2. Европейските коли са по-скъпи, но и по-качествени
Нека сравним два марки с дълга история - Dodge и Mercedes-Benz. Според разпространеното мнение, Mercedes е пример за европейско качество, докато Dodge прави тежки коли, които се чупят често. Какво обаче се получава, ако един срещу друг се изправят Dodge Viper и Mercedes-Benz SLR McLaren?
Тези два модела са произвеждани паралелно по времето, когато Daimler-Chrysler беше една компания и имат сходни технически характеристики. Само, че Viper струва 80 000 долара, а SLR - 5 пъти повече. Ако ги сравним по брой повреди средно, използвайки TSB (технически бюлетин, използван в САЩ), откриваме нещо любопитно. За периода 2004-2009 г. при Viper са отчетени съответно 4, 4, 1, 3,1 средно повреди на 100 коли.
При Mercedes-Benz SLR McLaren показателят е 16/100 за 2004, 21/100 за 2005, 22/100 за 2007, 32/100 за 2008 и 21/100 автомобила за 2009 г. За 5 години Mercedes прави 5 сервизни акции за модела. При Viper няма нито една за цялата му 23-годишна история.
3. Американските коли не завиват и не спират
Този мит е разпространен от самите американци, които дълги години рекламират своите "muscle cars" с огромна мощност, но с лоша управляемост. От тогава обаче мина повече от половин век и нещата се промениха.
При един от последтите си сравнителни тестове Motor Trend изправя Chevrolet Camaro Z28 срещу Porsche 911 Turbo S и Nissan GT-R. Американският модел има 40 к.с. по-малко от GT-R и тежи със 70 кг. повече от Porsche, но въпреки това печели състезанието Streets of Willow благодарение на добрата си управляемост и отлична спирачна система.
Това не е единственият пример. В сравнителен тест Chevrolet Volt печели убедително срещу Toyota Prius. Най свой ред Ford Focus се оказва по-добър в слалома, отколкото Toyota Corolla, а Chevrolet Cruze се справя с VW Jetta. Факт е, че някои американски модели все още отстъпват на европейските си конкуренти като пътно поведение, но през поседните години тази разлика става все по-малка и скоро ще бъде преодоляна.
4. Японските и европейските коли са по-технологични
Това твърдение отпада само с една дума - Tesla. Нито един електромобил - японски или европейски, дори не може да се доближи като технологии до нивото на Tesla. Посленият опит в тази посока е Jaguar I-Pace с батерия с 90 кВт/ч и пробег 470 км, но той се провали напълно.
Британският кросоувър трябваше да се конкурира с Model X със същата батерия и пробег от 414 км. При тест в реални услония I-Pace успя да измине 320 км, като дори версията на Model X със 75-киловатова батерия достига 380 см в реалния живот. При това тя е с 30 см по-дълга и в нея се събират 7 човека.
Защо Jaguar не се справи? Много е просто - в реални условия той харчи 26 кВт/ч на 100 км, а Model X 75D - 22,5 кВт/ч. Това е изненадващо, защото Tesla-та e с 360 кг. по-тежка от британеца. В същото време коефициентът на аеродинамично съпротивление при Jaguar I-Pace е 0,29, докато при Model X - 0,24 (най-ниския при всички кросоувъри).
Има разлика и в батериите при двата модела, като това се дължи на големия опит, който Tesla натрупа. При американския електомобил те се състоят от хиляди литиеви-йонни елементи, между които са поставени тръби с охлаждаща течност. Останалите производители използват схема с няколко стотин по-големи елементи и затова те губят повече време за зареждане.
В случая, Model X попълва заряда на батериите си за 250 км пробег за 30 минути, а Jaguar I-Pace де нуждае от 50 минути за 160 км. Според статистика от 2108 г., батерията на Tesla съхранява 90% от капацитета си след 300 000 км (около 15 години). А тестове на стенд показват, че над 80% ще се запазят и след 800 000 км (40 години), стига собственикът да не работи като такси.
P.S. Всички изброено дотук показва, че голяма част от митовете за американските коли не са верни. Затова и половината от пазара в САЩ и Канада се пада на местни автомобили, а около 34% - на японски. Немските марки заемат едва 5%.