Не бързай да напускаш другата си работа, Илон, възкликна авторитетното американско издание Slate, след като шефът на Tesla представи първия подземен транспортен тунел на другата си компания - Boring. Съоръжението, което Мъск представя като решение на всички транспортни проблеми в бъдеще, предизвика доста повдигнати вежди.
Снимки: Boring Company
"Изумително е, че любимата енциклопедична личност на Америка, човек, който едновременно изстрелва ракети в космоса и работи върху пенсионирането на двигателя с вътрешно горене, може да посвети толкова време и енергия на проект, който изглежда като машина на Руб Голдбърг", писа коментаторът на Slate Хенри Грабар. "Машина на Руб Голдбърг" в Щатите се нарича всеки абсурдно усложнен апарат, извършващ съвсем простичка дейност - примерно машината за хранене в "Модерни времена" на Чаплин. Името идва от Рубен Голдбърг - инженер, изобретател и карикатурист, който много обичал да рисува точно такива нелепи машини.
Мъск представи през журналисти и знаменитости първия тунел на своята компания, прокопан под град Хоторн в Калифорния. Гостите бяха возени от електрическа Tesla със скорост около 80 км/ч в тесния тунел. Колата стъпваше в два отлети от бетон коловоза, на места толкова неравни, че усещането бе като каране по черен път, свидетелства репортерка от L.A. Times. "Като кола, но без свободата на движение, и като влак, но без капацитета за превоз, творението на Мъск е транспортен хибрид от ада", пише Грабар. Идеята за кола на релси, пътуваща под земята, е такова връщане назад от гледна точка на обществения транспорт, че е разбираемо защо на никого не е хрумвала подобна идея досега.
Разбира се, идеята на Илон Мъск надхвърля малко първоначалната демонстрация. Когато проектът бъде напълно завършен, тунелът трябва да поема до 4000 автомобила в час, движещи се със скорост 250 км/ч. Но дори и това да беше постижимо на практика, отбелязва Грабар, и дори всеки автомобил да беше пълен с пътници, Мъск пак би превозвал 20 000 души в час - горе-долу наполовина на това, което в момента постига лондонското метро.
Съществена разлика между двете е, че системата на Мъск изисква и необикновено бързи и издръжливи асансьори, които да смъкват всичките тези 4000 автомобила на час под земята. А също и някакви новаторски рампи, които ще позволяват на тези коли да ускорят достатъчно, за да се включват в летящия с 250 км/ч трафик. Не е ясно и какво ще се случва при повреда на автомобил или друга злополука.
Първоначалната идея на Мъск бе тунелите да се ползват от такива автономни капсули. За момента тази идея е изоставена
Eдинствената област, в която недообмисленият проект може да донесе ползи, е като подобри съществуващите технологии за прокопаване на тунели. Мъск не успя да спази обещанието си да ускори революционно процеса: 1800-метровият тунел бе прокопан за 18 месеца, над двойно по-бавно, отколкото би се справила съвременна тунелопробиваща машина. По-добре изглеждат нещата откъм цена - според Илон неговият тунел е струвал "едва" 10 млн. долара, което е почти три пъти под средната цена при утвърдената технология. Само че в тези сметки Илон не включва изследователската работа и разходите за оборудване, отбелязва L.A. Times, и не се знае дали включва също цената за придобиване на терените и разходите за труд.