"Да знаете, че всичко се записва с камера и микрофон", бърза да ни предупреди патрулният полицай, който ни е отбил за проверка между Благоевград и Симитли. Екипировката, с която е окичен, е поредният опит на МВР да се пребори с корупцията в КАТ и с прословутия въпрос "и сега какво правим?". Още е рано да се каже какъв е ефектът. Но случката ни припомня съвсем различния опит на една друга бивша социалистическа държава да прочисти силовите си служби.
Грузия влезе в световните новини през 2004, след като току-що избраният й президент Михаил Саакашвили внезапно уволни... цялата пътна полиция. Почти 30 000 служители бяха освободени, а самата структура - разпусната. Около месец страната се справяше без униформени полицаи, преди да заработи новата Патрулна полиция - съставена почти изцяло от новонаети и обучени съвсем набързо хора. За всеобщо учудване обаче този месец на анонсирано от правителството беззаконие изобщо не доведе до ръст на престъпността - което ясно показва колко ефективно се е борила срещу нея полицията преди това.
До 2003 Грузия се управляваше от бившия външен министър на СССР Едуард Шеварднадзе, а вътрешното й министерство (наречено Министерство на държавата сигурност) бе под ръководството на бивши кадри на КГБ. Пътната полиция, която бе униформената служба на министерството, беше в плачевно състояние. Заплатите на полицаите се колебаеха около 50 долара, но дори и те рядко стигаха до тях, защото парите се даваха в брой на началниците на отдели, които обикновено задържаха всичко, а на служителите им оставаше да живеят, "от каквото изкарат".
"Рядко можеше да минеш и 10 километра, без да те спре пътен полицай и да ти изкрънка няколко долара подкуп", разказва Шота Утиашвили, бивш шеф на информационния отдел в министерството. "Това бе видът на нашата полиция в очите на обществото - небръснати 100-килограмови дебелаци с мръсни униформи, които висят по пътищата да изнудват за дребни подкупи. Имахме 15 000 такива служители".
В началото на 2004 Михаил Саакашвили спечели президентските избори с 96% от гласовете и реши да започне тъкмо от полицията обещаните реформи. В началото се опитахме просто да засилим контрола, разказваше по-късно той, но какъв контрол над хора, които трябваше сами да си плащат бензина на колата, ако решат да отидат и да арестуват някого? "Ако един човек продължително е бил замесен в подобни нарушения, криминални по природа, не може да очакваш да се промени", казва Ека Ткешелашвили, бившият правен министър. Затова Саакашвили отстрани от силовото ведомство всички ръководни кадри, имали връзки с КГБ, и след това разформирова цялата пътна полиция.
Първоначално попълването на новата Патрулна полиция бе проблем. Повечето й служители трябваше да излязат по улиците с едва няколко седмици обучение и в някои случаи нивото им на подготовка бе "шокиращо ниско", както призна един от повиканите на помощ европейски инструктори. Но постепенно нещата се изгладиха. Полицейската академия приемаше кандидати само с висше образование. Междувременно правителството започна осезаемо да увеличава заплатите, да ги плаща по банков път, и преоборудва полицаите с нови автомобили и униформи.
Промяната обаче явно се забеляза, защото пътната полиция, която в края на 90-те бе най-мразената структура в страната, през 2009 в една анкета бе посочена като третата най-уважавана институция след Грузинската православна църква и армията. Днес популярните пътеводители като Lonely Planet препоръчват на пътешествениците да се обръщат към полицията в Тбилиси за помощ, защото служителите й са "любезни и услужливи". Тази година вътрешното министерство в страната създаде специална нова полицейска служба, насочена изцяло към сигурността на туристите.
Архитектът на тази промяна обаче отдавна не е в Грузия. След като загуби властта, Саакашвили трябваше да бяга в Украйна от заплахата да бъде съден, и загуби грузинското си поданство. За кратко той се сближи с украинския президент Петро Порошенко, който го направи управител на област Одеса. Но отношенията им се влошиха и Саакашвили бе лишен и от украинския си паспорт, превръщайки се на практика в човек без родина.