Защо училищните автобуси са жълти

Превозът на ученици до и от училището се появява като улеснение за тях и семействата им в края на XIX век в Щатите, като началото е поставено от конски впрягове, които са возили до 20 деца в големи закрити каруци.

Малко по-късно компанията Wayne Works създава през 1982 година първите специализирани карети за превоз на ученици, а от 1910 започва да предлага и първия автомобил, създаден за тази цел. Масовото навлизане на ранните училищни автобуси дължим на компанията Blue Bird, която използва шаси на популярния Ford Model T, но създава каросерия, предназначена за повече пасажери. Компанията е основна от Ей Ел Лус, който стартира като дилър на Ford, а първите му ученически автобуси са с дървена каросерия, която скоро е сменена от дървена, но с метални елементи и панели.

В края на 20-те години производителите на училищни автобуси стават много и училищата имат много по-богат избор на транспортни средства. Тогава на сцената излиза Франк Ул Сир, който е един от основните радетели за подобряване на образованието в САЩ през 30-те години на миналия век.

През 1939 година той свиква първата конференция, посветена на ученическия превоз и кани на нея всички производители на училищни автобуси. Събитието е финансирано от фондацията „Рокфелер” и се провежда в Учителския колеж в Колумбийския университет.



Резултатът е сбор от 44 стандарти и изисквания, които започват да се прилагат спрямо всички модели училищни автобуси. Тези спецификации покриват дължината на каросерията, височината, широчината на пътеката между седалките и т.н.

До днес огромната част от тях са променени, но едно от основните изисквания си остава същото – автобусите, возещи деца до и от училище трябва да са жълти.

Мотивите за това са логични: едно от изследванията на Сир е показало, че хората различават най-лесно черни надписи на жълт фон, а тази комбинация се забелязва най-лесно и с периферното зрение на човека, дори и в полумрак. Естествено, целта е била училищните автобуси да се забелязват отдалеч и така да се намалят възможностите за катастрофи.

Снимка: sliven.net