Създадена още през 20-те години на ХХ век като производител на изкуствен корк и дребни инструменти, компанията Mazda винаги се е славела като упоритото муле на автомобилната промишленост: твърдо решена да прави нещата по свой собствен начин, без да се съобразява с общоприетото мнение.
Този подход е родил немалко недоразумения, разбира се. Но също така е родил няколко от най-интересните и обичани автомобила за всички времена. Остава само да разберем към коя група спада новата Mazda 6, представена пред журналисти по тесните пътчета на остров Майорка.
НЕКА ВИ ИЗДАДЕМ ЕДНА ГОЛЯМА ТАЙНА още в самото начало: новата Mazda 6 всъщност изобщо не е нова.
Това е познатата ни кола, с познатия дизайн, с познатите двигатели, с познатия шестстепенен автоматик, който звучи като зъболекарски стол от нашето детство, и с една радикална новост, която се състои в това, че седалките имат вентилация.
Защо изобщо от Mazda ни губят времето?
Снимки: КОЛЕЛА
ВСЪЩНОСТ, ИМА ЗАЩО. Това е есенцията на японския начин да се вършат нещата.
В Европа компаниите правят нова кола, продават ви я три-четири години, след това правят един фейслифт и след още две-три идва новото поколение.
Японците не схващат това. Те не могат да разберат защо, ако имаш нова идея и нова технология, трябва да чакаш три години, преди да я приложиш. И затова всяка година имаме "новата Mazda", "новата Honda", "новата Toyota".
В някои отношения този подход даже ни харесва повече.
МОЖЕМ ДА РАЗБЕРЕМ ЗАЩО няма радикални промени по колата. Още при дебюта си третото поколение на Mazda бе сред най-стегнатите и приятни за каране машини в D-сегмента. Това не се е променило и до ден-днешен. Тазгодишната версия е станала още малко по-лека, благодарение на повечето използвана високоякостна стомана. Воланът е все така директен и прецизен, позицията на шофьора - идеално удобна. Системата за векторен контрол намалява до минимум накланянето в завоите.
В ЕВРОПА "ШЕСТИЦАТА" върви с пет възможни двигателя. Има две версии на двулитровия атмосферен бензин, със 145 или 165 коня. Над тях е 2.5-литровият бензин, пак с атмосферно пълнене, който дава 194 конски сили и много приличен въртящ момент. Голямата новост тук е деактивацията на два от четирите цилиндъра при по-умерени скорости за по-добра икономия.
И ДВАТА БЕНЗИНОВИ МОТОРА ни допаднаха - даже ни се сториха приятно носталгични в тази епоха на вездесъщо турбо. С ръчната скоростна кутия те са чисто удоволствие за каране. С шестстепенния автоматик обаче нещата забележимо се влошават - той е колеблив, муден и неприятно шумен, когато се опитате да изстискате малко повече динамика.
ДРУГАТА СЛАБОСТ е разходът. За по-големия мотор Mazda отчита 6.7 литра на сто по стария европейски цикъл, и 7.5 на сто по новия. По нашия си собствен цикъл отчетохме почти 10 на сто, което ни се струва множко.
Разбира се, това не е никакъв проблем по простата причина, че мнозинството клиенти ще изберат дизела. Тук вече нямаме никакви забележки: 2.2-литровият агрегат тегли здравата, харчи съвсем умерено и е вече толкова рафиниран, че на празен ход е трудно дори да познаете, че под капака не е бензинов мотор.
По-високият му въртящ момент прави дори тромавия автоматик съвсем приемлив.
ПРОМЕНИТЕ В ДИЗАЙНА са скромни - по-триизмерна предна решетка, по-елегантна хромирана лайсна на задните светлини. Забележимите разлики са вътре - от Mazda дори плахо споменават думичката "премиум". Като качество на материалите и сглобката наистина са близо: цялата обновена шестица вдъхва усещането за отлично направена машина.
НЯКОИ ФУНКЦИОНАЛНОСТИ обаче още не са на нивото на германските конкуренти. Най-вече информационната система, която е с недотам висока резолюция, управлява се мудно и включва една доста разсеяна навигация от ТomTom. Картината от камерата за задно виждане би могла да е и по-ясна.
За сметка на това "шестицата" вече има всички модерни асистиращи технологии: за поддържане на лентата, за аварийно спиране при нужда, за автоматично превключване между къси и дълги светлини.
Круиз контролът е свързан с радар и може да намалява и ускорява сам, в зависимост дали има кола пред вас.
И НАКРАЯ СТИГАМЕ ДО до най-съществената промяна: седалките вече имат не само отопление, но и вентилация.
Мястото и отзад е напълно достатъчно, а багажникът на седана побира малко над 480 литра - съвсем прилично, макар и далеч от рекорда на Skoda Superb. Между другото любопитно е, че Mazda предлага седана и комбито на една и съща цена.
КАКВА Е ТАЗИ ЦЕНА ЛИ? От 49 000 лева за по-базов малък бензин до близо 70 000 за по-мощния дизел. На пръв поглед това е над повечето конкуренти. Но нещата придобиват смисъл, ако прегледаме списъка с оборудване.
Още първото ниво ви дава алуминиеви джанти, LED ветлини, истински head-up дисплей, кожен волан, климатроник, навигация с 8-инчов екран, bluetooth и цели 4 USB порта - два отпред и два отзад.
За 67 хиляди лева можете да си вземете най-мощния бензин в ниво Тakumi, което добавя кожен салон, панорамен люк, парктроник, 360-градусова камера и автоматични огледала. За една бройка да забравим най-важното - и вентилация на седалките. През юли в Майорка я оценихме напълно, можете да ни вярвате.
2488 куб. см работен обем (бензин)
194 к. с. максимална мощност
258 Нм максимален въртящ момент
8.1 секунди 0-100 км/ч
16
