Ако ви трябва илюстрация за състоянието на обърканост, което все повече владее човечеството в ерата на неограничената информация, трябва просто да видите репортажа на CBS от завода на Harley-Davidson в градчето Меномони Фолс, в щата Уисконсин.
Harley-Davidson, която по време на предизборната кампания Тръмп сочеше за образец, сега се оказа от обратната страна на президентския гняв. Снимки SHUTTERSTOCK
ЕМБЛЕМАТИЧНИЯТ ПРОИЗВОДИТЕЛ на мотоциклети неочаквано се оказа в самия епицентър на започнатата от Доналд Тръмп търговска война. В миналото компанията бе сочена от президента като образец за смел, борбен и патриотичен бизнес, който успява да оцелее на американска земя въпреки неправдите на глобалната търговия (Тръмп тогава удобно пропускаше факта, че Halrey отдавна е изнесъл част от производството си в Тайланд, Индия и Бразилия).
Но сега Harley изведнъж се оказа от погрешната страна на президентския гняв, защото обяви, че може да изнесе част от производството си в Европа, за да избегне предвидените от Европейския съюз мита върху американски мотоциклети. Те на свой ред бяха родени от решението на Тръмп да обложи вноса на алуминий и стомана от Европа.
ТРЪМП, РАЗБИРА СЕ, НЕ РЕАГИРА добре на това "предателство". В един от знаменитите си туитове президентът писа, че Harley Davidson "никога не може да бъде правен в друга страна - никога!". Служителите и клиентите на компанията вече били много недоволни от нея, подчерта Тръмп, и добави, че ако все пак Harley премести производството в Европа, това ще е "началото на края" за компанията, която ще бъде "облагана с данъци както никога преди!".
Подобна закана от Белия дом, макар и направена в социална мрежа, веднага се отрази на ценните книжа на компанията, дърпайки ги надолу с цели 6%.
Дори работниците на "Харли", които са сериозно застрашени да останат без работа заради политиката на Тръмп, засега одобряват действията му
Но Тръмп е прав поне за едно: работниците на компанията, или най-малкото мнозинството от тях, са на негова страна. И подкрепят мерките му, които е твърде вероятно да ги оставят без работа.
CBS интервюира много от тях в Меномони Фолс, където се правят двигателите за мотоциклетите. Отговорите се простираха от "той знае какво прави, много умен бизнесмен е" до "блъфира, за да ги накара да седнат на масата и да преговарят" - впрочем теза, която се споделя и от по-сериозни анализатори. "Все още вярвам, че Тръмп просто води преговори на ръба на бръснача, за да намали максимално търговския дефицит на САЩ с редица страни. Реална търговска война не би била от полза за никого", коментира икономистът Георги Найденов пред Bloomberg TV Bulgaria.
ВЪЗМОЖНА ЛИ Е ИЗОБЩО такава "реална" търговска война? Тя е точно толкова неуправляема и склонна към ескалации като истинската война - и е твърде възможно главен потърпевш от нея да е самият Тръмп. В политическо отношение опитите на президента да се хареса на избирателите от т. нар. "Ръждив пояс" на Америка - от щатите със западащи металургични, стоманодобивни и машиностроителни индустрии - изглежда логичен. Тъкмо крехката преднина в щати като Уисконсин, където от 30 години не бе печелил републиканец, направиха Тръмп президент. Но ако методът на президента да се хареса на тези избиратели включва да страдат други - от едрия бизнес до земеделците, които ще са следващата жертва при евентуална размяна на митнически удари с ЕС - тогава самата солидна основа под Тръмп ще се разпадне.
ДАЛИ ОБАЧЕ ВСИЧКИ ЩЕ СТРАДАТ ЕДНАКВО от едно безмилостно ограничаване на търговията? Сухата статистика дава известно основание на Тръмп. Едва 12% от Брутния вътрешен продукт на САЩ идват от износ на стоки и услуги; за Китай този дял е 21%, а за Европейския съюз - цели 27%. Това впрочем напълно обяснява и решимостта на европейците този път да не се поддадат на натиск. Митата върху американското уиски са ясен израз на тази решимост. Прословутото Jack Daniels например се прави единствено в Линчбърг, Тенеси. Една преграда по пътя към европейския пазар ще засегне сериозно гиганта Brown-Forman, който го произвежда.
Ние вярваме в свободната търговия, но сме достатъчно подготвени и за другия вариант, каза пред Automedia.bg новият директор на BMW по продажбите Питър Нота. Снимка КОЛЕЛА
ОТ ОБРАТНАТА СТРАНА НАЙ-УЯЗВИМИ изглеждат автомобилните производители. Много анализатори дори смятат, че мерките на Тръмп са прицелени именно в европейската автомобилна индустрия. Но така ли е наистина?
Автомобилният експорт от Стария континент към САЩ е наистина внушителен: 20.2 милиарда долара годишно от Германия, 8.6 милиарда долара от Великобритания, 4.8 милиарда долара от Италия... Консултантите от Evercore ISI изчисляват, че ако бъде въведено предлаганото 25-процентово мито върху европейски автомобили, само групата Fiat-Chrysler ще загуби 743 милиона евро от годишните си печалби. И вероятно ще бъде принудена да затвори завода на Fiat в Мелфи, край Неапол, където се прави изнасяният за Америка Jeep Renegade. Компании като Jaguar Land Rover или като Rolls-Royce Motor Cars, за които американският пазар е основен, ще понесат тежък удар. Но повечето германски гиганти - сочени като главната мишена за действията на Тръмп - всъщност са достатъчно защитени срещу тях.
"НИЕ ВИНАГИ СМЕ ИЗПОВЯДВАЛИ философията, че свободната търговия е най-доброто решение за света като цяло", казва пред Bulgaria ON AIR Питер Нота, новият директор на BMW Group по продажбите и маркетинга. "Но ако наистина се появят бариери, ние сме достатъчно диверсифицирани географски да преодолеем негативните ефекти". BMW отдавна вече произвежда повечето си модели за щатския пазар в Спартанбърг, Южна Каролина. Нещо повече - през миналата година баварската група е била най-големият износител на автомобили... от САЩ (най-вече за Китай).
Daimler, който произвежда конкурентната марка Mercedes-Benz, също има свой американски завод в Алабама, и още миналата есен инвестира 1 милиард евро в разширяването му. Volkswagen направи същото с фабриката си в Тенеси. Тоест основната заплаха за германците е не ако Тръмп сложи мита на вносните автомобили, а ако китайците му отвърнат със същото, защото тогава произвежданите в Каролина BMW X5 ще станат непродаваеми в Китай.
Митата биха имали и обратен ефект: всички големи американски производители имат заводи и в Мексико. При издигане на твърде високи търговски бариери работните места всъщност ще потекат от САЩ натам, а не обратното.
Заводът на Mercedes в Тъскалууза, Алабама. За германските гиганти всъщност по-решаващо е не дали САЩ ще облага вноса от Европа, а дали Китай ще облага вноса от САЩ
И НАКРАЯ ОСТАВА ЕФЕКТЪТ върху американските граждани, членове на най-потребителски ориентираното общество на планетата. Според северноамериканската браншова организация на автомобилните производители въвеждането на мита от Тръмп ще увеличи средната цена на един нов автомобил в страната с 5800 долара. Това би било равносилно на увеличаване на данъчната тежест с 45 милиарда долара, изчисляват компаниите, и прогнозират, че "въвеждането на нови тарифи ще доведе до увеличение на разходите, на производствените разходи, и оттам - до спад в продажбите и съкращения на работни места". Рейтинговата агенция Moody's също предупреди, че вносните мита за автомобили ще се отразят отрицателно на всеки сегмент от тази промишленост: производители, доставчици, дилъри и така нататък. Вероятно има доза истина в думите на Сесилия Малмстрьом, еврокомисаря по търговията, че плановете на Тръмп ще бъдат осуетени от същия този американски бизнес, който той уж иска да защити. "Американските компании ще реагират, и ще притиснат американската администрация да каже: чакайте малко, това не е добре за американската икономика", казва Малмстрьом.