Нещата при Chrysler като автомобилна компания, а не като концерн, вървят толкова зле, че дори се заговори за закриване на марката. В нейната гама има само два модела – седанът 300 и миниванът Pacifica. А само преди 14 годии компанията замисляше създаването на хиперкола на нивото на Bugatti Veyron.
През 2004 г. картината на автомобилния свят е доста различна от сегашната. Например, Aston Martin принадлежи на Ford, докато Chrysler е част от Daimler AG, който притежава компанията Mercedes-Benz. Съвместно с немски гигант Chrysler дори създава един модел - Chrysler Crossfire, който представлява модифициран Mercedes SLK.
Излезлият през 2003 г. Crossfire (на снимката) се продава добре, но Chrysler иска повече, още повече, че Mercedes позволява на американците да използват всички технологии, с които разполага по това време. Така е направен и самият Crossfire, като година след неговото излизане германците пускат на пазара второ поколение на своя роудстър SLK.
В Chrysler решават да се възползват максимално и започват да изучават двигателите на Mercedes-Benz. Така се натъкват на 6,0-литров V12 с индекс М120. Именно той става основна точка на проекта ME 412 (МЕ Four-Twelve). Името ясно показва за какво става сума – кола със средно разположен двигател (Mid-Engine) и с 4 турбокомпресора на 12 цилиндъра.
Все пак агрегатът е доработен, като освен 4 турбини получава нови бутала, глави на цилиндрите, разпределителни валове и колектори. Така мощността достига 862 к.с. и 1155 Нм въртящ момент. Скоростната кутия е 7-степенна, роботизирана с 2 „мокри” съединителя, като тя предава мощността на задната ос. На теория с тази мощност ME Four-Twelve ускорява от 0 до 100 км/ч за 3 секунди и развива скорост от над 400 км/ч.
Автомобилът е дело на дизайнера Брайън Ниландер, като е конструиран отлично от гледна точка на аеродинамика и охлаждане на мощния двигател. В основата му е тръбно шаси, а каросерията е от алуминий и карбон, благодарение на които теглото е 1130 кг. Първият готов екземпляр от модела успява да преодолее ¼-миля за 10,2 секунди, като на финала на дистанцията развива 216 км/ч.
Chrysler прави само два прототипа от своята суперкола, като първият е готов в края на 2003 г. и се използва за ходови изпитания. Вторият е предназначен за изложения, като при него двигателят е опростен. Той е показан на автосалона в Детройт през януари 2004 г., а за лятото е организиран тест за медиите на пистата „Лагуна Сека”, където двете коли да покажат своите възможности.
Макар и проектът да е одобрен лично от шеф на Daimler Дитер Цетше, американският отговор на Ferrari Enzo и на другите европейски суперколи постоянно е отлаган. Първоначално причината е банална – в Chrysler не са убедени дали колата трябва да бъде много скъпа и да излезе в малък тираж или обратно – да бъде пусната в голяма серия, но срещу по-ниска сума.
По същото време започва е реструктуризация на Chrysler, като се оказва, че компанията няма достатъчно средства за подобен проект. Daimler няма как за помогне, тъй като се готви за раздяла с американците, която става факт през 2007 г. А когато си тръгват, германците взимат и V12 двигателят, с което проектът е окончателно погребан.
Снимки: Chrysler
1
