За автомобилните производители не е изгодно, когато една кола продължава да се движи без проблеми след изтичането на нейната гаранция. Кой би си купил нов модел, ако старият не му създава проблеми? 
В същото време въвеждането на все по-жестоки екологични стандарти е отлична възможност за компаниите да саботират собствените си модели и съответно да принудят клиентите да си купят нови. Как обаче става това – на този въпрос се опитва да отговори експертът Максим Щокер пред изданието AutoRambler. Ето неговото мнение, с което всеки има право да се съгласи или съответно да обори.
„Най-удобното изобретение, благодарение на което автомобилите се чупят все по-лесно, а ремонтът им става все по-скъп, е роботизираната скоростна кутия. Повечето от тях, в това число популярните DSG и Power Shift, са така конструирани, че се износват при движение в задръствания и честа смяна на предавките. Ремонтът на тези скоростни кутии е много скъп, като понякога се налага пълната им подмяна. Затова и мнозина купувачи на коли втора употреба ги избягват. Те просто не са сигурни колко време още ще изкара този тип трансмисия, преди да се наложи влизане в сервиз.
Широко разпространените напоследък безстепени скоростни кутии също намаляват ресурса на автомобила в сравнение с механичната трансмисия или класическия автомат. Конструктивната особеност на вариатора се състои в метален „ремък”, който е в непрекъснат контакт с конусите. Получава се триене, което образува малки метални частици, попадащи в маслото. За тях са предвидени специални магнити, които ги „улавят”, но като цяло те постепенно увреждат основни компоненти от трансимсия. И така нейният реален пробег рядко превишава 150 000 км. След това се налага ремонт.
Надеждността на масовите модели спада и заради навлизането на турбодвигатели с малък обем. Чудеса трудно стават – ако се опиташ да извадиш 150 коня от мотор с обем 1 литър, ти се налага да жертваш неговия ресурс. До това се стига заради увеличението на натоварването върху елемените от двигателя, а по-голямото налягане в цилиндрите увеличава температурата в тях. Малките турбодвигатели са много чувствителни към некачествения бензин, а освен това са и много трудни за ремонт.
Друг трик, използван от производителите, е намаляване на теглото. В преследването на икономия на гориво компаниите използват все по-тънки метали, което съответно оказва влияние върху конструкцията. Все повече се залага на електронните системи за безопасност, които трябва да предотвратят инцидент, което е нещо много хубаво, но в някои случи не помага.
Сред проблемите на съвременните автомобили е и боята, която се използва. Заради екологичните изискания производитеите масово преминаха на водоразтворими бои. Практиката показва, че те не са особено устойчиви към механични увреждания по каросерията. А там, където има одрасквания и ожулвания, по-късно се появява и ръжда.”
Заб. Материалът е публикуван с малки съкращения. Заглавието е е на редакцията.