В началото на 60-те години на миналия век Англия е един от лидерите по количество на разнообразни автомобилни проекти. Един от тях - Gordon-Keeble GT, се ражда през пролетта на 1959 г., когато инженерът Джон Гордън и бившият състезател Джим Кибъл решават да направят собствен автомобил.
Идеята на двамата е тяхната спортна кола да се конкурира с Aston Martin DB4. С присъщото си чувство за хумор британците измислят и емблема – костенурка на жълт фон. С това обаче шегите приключват, а с дизайна на машината се заема един млад и неизвестен италианец. Името му е Джорджето Джуджаро и години по-късно той става една от легендите н бранша.
Намеренията на Гордън и Кимбъл са сериозни, като те наемат хангар на летище в близост до Саутхемптън. Там е направен и прототипът, по скоро тръбната му рама, върху която е поставен 8-цилиндров мотор на Chevrolet с мощност 283 к.с. и 4-степенна скоростна кутия. Полуфабрикатът е изпратен в Торино, където в ателието Bertone трябва да му „прикачат” модерни дрехи.
Тук се намесва и младият, талантлив и много амбициозен дизайнер Джорджето Джуджаро. През март 1960 г. щандът на Bertone на салона в Женева привлича посетителите с необичаен автомобил, на чиято емблема има жълта костенурка. Това е предсерийният екземпляр Gordon-Keeble GT, който трябва да стане един от най-стилните, мощни и бързи британски автомобили.
Въпреки интересната външност и добрите характеристики серийното производство се отлага няколко пъти, най-вече заради проблеми с финансирането. За щастие, от проекта се заинтересува английският банкер Джордж Вансбъро, който се включва във финансирането. Но и неговите възожности не са безгранични, затова Гордън и Кимбъл са принудени да направят редица компромиси.
Първият от тях е решението да се откажат от стоманената конструкция и тя е заменена със стъклопласт, който е по-евтин. Вторият е избора на двигател – след редица преговори с ръководството на General Motors двамата британци получават 5,4-литров V8 и механична скоростна кутия на приемлима цена. Третият е жертване на лукса в салона, където естествената кожа остава само на седалките, докато на останалите места е използван материал.
Така се постига намаляване на стойността на Gordon-Keeble GT, който през 1964 г. излиза на пазара на цена от 2798 паунда. Автомобилът е приет радушно от медиите и клиентите, тъй като предлага стилен външен вид, салон с 4 места, „авиационен” приборен панел, модерната по това време сдвоена оптика и примлива цена. Мощният двигател осигурява скорост от 217 км/ч. Всичко това превръща Gordon-Keeble GT в алтернатива на Aston Martin DB4.
Компанията работи на предела на възможностите си, като произвежда по 3 коли седмично, но се появяват сериозни проблеми. Първо – фирмата Adwest, която прави кормилните механизми, обявява стачка и спира производство. След това самият Вансбъро попада във финансови затруднения, а един от основателите на компанията – Джон Гордън, напуска. Клиентите не са склонни да приемат забяванията и отказват поръчките. На всичко отгоре на пазара излиза и Aston Martin DB5, който измъква немалко купувачи от Gordon-Keeble.
Кибъл и Вансбъро се опитват да се справят с проблемите, но те се увеличават като лавина. На двамата не им остава нищо друго освен да се откажат и през 1965 г. продават компанията. До този момент са произведени 90 автообила, а във фабриката има още няколстотин готови за сглобяване комплекти.
Купувачи се намират бързо – английските бизнесмени Джефри Уест и Харолд Смит купуват компанията през 1965 г. и я преструктурират, но все так запазват част от предишното име. Сега тя вече се казва Keeble Cars, но така и не успява да постигне предишните нива на производство. Направени са само 6 автомобила, след което новите собственици решават да се избавят от активите си.
Интерес към Keeble Cars проявява американски предприемач Джон де Брюин, който купува правата и останалото оборудване. Той обаче също претърпява фиаско, въпреки че плановете са му грандиозни. Американецът прави собсвтена фирма, която през 1968 г. представя на автосалона в Ню Йорк под името De Bruyn GT. Там е представен и един от последните екземпляри на Gordon-Keeble GT.
Джон Гордън (вляво) и Джим Кибъл се събраха отново през 1989 г., за да отбележат 25-годишнината от старта на производството на техния автомобил.
Всъщност последният готов комплект от части е сглобен през 1971 г., след което е сложена точка на историята Gordon-Keeble GT. Произведени са общо 100 автомобила, а до наши дни са оцелели 90 от тях. Заслугата за това е на реставратора Ърни Ноут, който още през 1970 г. основава в град Брекли клуб на собствениците на Gordon-Keeble GT. Той не само организира събития, но и следи вниматено съдбата на всяка кола, като помага с техническата поддръжка. Ноут е толкова отдаден на идеята, че дори издава списание, посветено на колите Gordon-Keeble GT и техните собственици.
Снимки: Auto.Mail
0
